ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 121. 2016.

1.
Във началото на вечерта навън излязоха четири екипа, за да зареждат кораба с обичайните стоки- въздух, вода, гориво и провизии, а на базата и града бяха доставени още 1,000 радиостанции с общи централи, за по- сигурни комуникации на хората в града. Бяха доставени и ценни медикаменти, които бяха произведени на борда на кръстосвача, по изпитани рецепти на шамана Джи- главният лечител тук, както и нови компютри и часовници. Кръстосвача и двата му кораба имаха на склад и много други стоки, които можеха да предлагат по градовете на земляните и градовете на Съпротивата. Междувременно тайната машина на Алекс- "Crossfire- 1" отново нещо правеше из кораба. Ровеше из архивите, говореше със охраната и командваше някакви роботи. Сетне някъде изчезна, за да се появи отново цялата в бял прах. Какво беше правила и какъв беше този бял прах оставаше загадка…
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш умуваха в лабораторията над нов таен проект. Те бяха решили да помислят за аномалиите и критичните точки някак си предварително и в очакване на поредния челен сблъсък със вражески цивилизации. Новият таен проект щеше да бъде сложен и щеше да използва високите технологии на AFJ и Съпротивата, със доста извънземни технологии и методи. Целта беше да се избегне всякакво разпадане на Бъдещето. Подобен срив във времето можеше да предизвика такъв ефект- безкрайно черно и пусто, няма никой, няма нищо, никъде и никога… Проектът на ударните екипи около Алекс, беше кръстен "Nissan- 7016", та да се помни- кога и къде е създаден. Докато умуваха над фактите около тези две пагубни явления- критичните точки и аномалиите, екипите на Алекс проиграваха чрез компютрите, нови планове за справяне с тези проблеми. Други два екипа разследваха двете явления, за да търсят опит и поука, как да се спраявт за в бъдеще с тях. Беше пределно ясно- това бяха вражески разузнавателни станции- така наречените "аномалии" и "критични точки". Това нямаше нищо общо със летящите чинии на зелените човечета, най- добрите приятели на земляните.
Вечерта напредваше още повече, а навън трещяха гръмотевици, ама едни такива- по- големи и по- страшни, някак си - извънземни… Сипеше се проливен дъжд от небесата. Алекс запали цигара със чаша кафе без захар, замислен дълбоко по темата за аномалиите и критичните точки. Логиката по темата се оказваше елементарна- разузнавателните станции на вражеска извънземна цивилизация, така наречените "аномалии", разузнаваше, във резултат, от което се разпадаше Бъдещето на човешката цивилизация, произлязла от Земята… Някъде във средата оставаха някакви вражески действия, които оставаха неясни и не добре разследвани… Това беше добро обяснение на тези зловредни явления. Междувременно в небесата на Orixon 44, оставаха само патрулиращите "тежки" кораби, защото изтребителите и совалките бяха в риск от силни ветрове. За хеликоптери временно имаше забрана за полет. Алекс извади плоска бутилка джин- тоник и отпи юнашка глътка. Нещата по кораба и наоколо вървяха нормално. В базата одеве беше пристигнал и втория кораб- Ford. Помежду им беше разгънат тунел- топла връзка, а двата екипажа- общо 600 души, можеха да се движат и в двата кораба и да празнуват, но какъв беше този празник, никой не знаеше, а някои се смееха на въпроса…
2.
Късно вечерта на Nissan пристигна Neo Buun. Този човек беше от приятелска могъща цивилизация. Беше пристигнал със една от летящите чинии, а неговата совалка беше останала в орбита. Този човек беше стар приятел на Алекс и на земляните, след като те се ползваха от привилегиите на неговата могъща протекция. Командир Йон го посрещна в каютата за гости на кораба, но Neo Buun не беше тук за да пирува. Той се задоволи с една плоска бутилка 0.5 литра джин- тоник и двамата със командир Йон се заеха да говорят по горещи теми. Бяха извадили звездни и други карти на масата и дълго умуваха, докато две от младите мацки на кораба стенографираха разговорите, а други две се мотаеха наоколо, за да поддържат компютрите и да дават информация от тях. Пред входния портал дежуреха въоръжени до зъби войни от кораба, а два бодигарда на Neo Buun се оглеждаха наоколо и пийваха кафе.
*
Алекс не беше любопитен за разговорите между командир Йон и Neo Buun. Той предпочиташе да умува със екипа си и да проверява ситуацията. Времето навън се успокояваше, а Алекс реши да прегледа новините за земляните тук и навред по световете. Беше разгъната и най- мощната антена на кораба за позициониране на квантов лъч до Земята, което щеше да бъде възможно точно сега и във близкия около един час, когато можеше да се приеме информация и да се излъчат новини до Земята, но там обществения строй сега беше… Тотално Робство по Време на Новото Велико Преселение на Народите, 7016 година…
*
Към средата на следобеда на другия ден Nissan все още се намираше в същата база, една от четирите бази около град № 6. Алекс беше отчаян- от компютъра му поради външен вирус бяха загубени ценни за него снимки от миналото му и от другите места където бяха стъпвали до момента, откакто започна отново служба към AFJ, във този си пореден живот… Той беше съкрушен от загубата си, на ценни снимки и документи, заради зловредния вирус, появил се чрез радиовълни в компютъра му. Ядосан жестоко и полужив от внезапните усложнения, той запали цигара и се изправи на терасата на каютата. Беше загубил всякакво желание да се заеме със каквото и да е било, вместо да се ядосва. Той знаеше, че зловредния вирус е бил прихванат директно от ефира, кой знае кога и къде, но това не го радваше кой знае колко. Побеснял от гняв той се скара със програмистите на радио- програмата, допуснали тъпа грешка, та се е пръкнал чужд вирус от ефира. Загубата на информация беше голяма, не можеше да се възстанови, но пък ставаше дума за съвсем лични документи и снимки, ценни само като спомени във колекцията на Алекс, носещи му просто сантиментална и емоционална стойност…
Алекс въздъхна тежко и запали поредната си цигара със чаша кафе без захар от автомата. Белята беше необратима. Объркаваше се буквално всичко във службата на Алекс. Тези ценни снимки и документи успяваха да му върнат паметта, след поредната загуба на памет, каквото се случваше често из космоса и при чести телепортации… Това беше неговата тайна, прикривана от самото начало. Алекс се телепортираше често, но отново се завръщаше на Nissan… Никой не знаеше със сигурност, за какво става дума и каква беше цената- единственият човек на дистанция от близо три земни месеца, който знаеше пътя на системата Orixon и правилния път на земната цивилизация… Ако Алекс сгрешеше нещо или сгрешеше пътя, сетне нататък биваше абсолютна, жестока гибел на няколко цивилизации…


(край на откъс № 121, може да следва и продължение.2016.)