Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 9. Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно корабът Volvo се спускаше към планетата под него- Orixon 74. Бяха решили да гостуват на земните градове построени тук, благодарение на гостолюбиви извънземни видове и раси, чиято беше планетата. Самата територия на земните градове беше взета на изплащане за срок от 10 години. Тук земляните бяха около 400 хиляди души. Икономиката им беше сполучлива и се смяташе, че територията на земляните ще бъде изплатена дори по- рано от предвиденото.
Наближаваше обедното време на борда на Volvo, а Алекс запали цигара, пристегнат в предпазния си колан, докато следеше как върви спускането към планетата. Във тези часове се намираха на 200 км. от нея. Очакваше се да се приземят на летище край земните три града, някъде по вечерно време. Във тези часове кораба пилотираха Джони и Джими, най- добрите пилоти от командата на Алекс. Времената бяха добри по това време, а на борда на кораба настроенията бяха оптимистични и добри. До Новата 3019- та Година, по земния календар, оставаха няколко седмици. Във очакване на Празниците, повечето земляни бяха във еуфория, и до известна степен- лудост. Заради приближаващите Празници, командир Йон беше решил да прекарат тези Празници долу до трите земни града на планетата тук- Orixon 74. Екипажът одобри това решение.
Във следобеда същия ден, Алекс и Палма се усамотиха в почивната си каюта, за да подредят багажите и запасите си за оцеляване. До приземяването се очакваха часове наред. По някое време Алекс запали цигара и извади битилка джин и тоник, за да се почерпят двамата с Палма. Спускането вървеше бавно и плавно, за да няма рискове при приземяването на кораба.
Следобедът напредваше, а Алекс и Палма търсеха радиовръзка със градовете на земляните, долу на тази планета. Все още не бяха успяли да се свържат, но това не беше притеснително- понякога радиовръзките пропадаха, заради радиосенките. Алекс пак запали цигара, а бутилката джин му вдъхваше оптимизъм- все още не беше изпита. В този час Аш и Ким донесоха топли пици за следобедната закуска. Спускането към планетата вървеше нормално, със минимални рискове. Спяха само 25 души, за да има командир Йон пресни сили за водене на кораба, на разположение, ако потрябват. Алекс и Аш по- късно се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваха картинката напред и надолу, по пътя на кораба.
По- късно Алекс се беше замислил за своите предишни животи и мъдростта и знанията, които би имал, ако си опресни паметта извън нормалните граници, да си ги спомня и във този си живот. От архивите на този кораб, Алекс прочете подробности от бита, живота, науката и техниката на други светове, за които си спомняше и му изглеждаха познати от някъде...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 9. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар