ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 133 . Valeri Kolev.
Няколко дни по- късно, трите кораба и кръстосвача продължаваха заедно полета си към планетата Orixon 54. Във края на следобеда Алекс пушеше цигара, този ден във лошо настроение. Заедно със Палма двамата се черпеха с джин- тоник, а тя също беше мрачна в този ден. Това бяха едни такива временни настроения, дошли неканени и всъщност заради недоспиване и умора. До планетата Orixon 54 имаше още много път, но пък иначе полета течеше нормално, както за двата кораба и кръстосвача, също и при новия- трети кораб на експедицията, който бяха купили във изминалите дни и го бяха кръстили Maserati. Екипът от хората на Алекс, които бяха изпратени да водят този, трети кораб, бяха доволни от кораба и дадоха високи оценки за него. Този екип се състоеше от 200 души. На корабите Volvo и Nissan оставаха по 300 души, във тези времена. Текучество на хора от експедицията имаше постоянно и при всяка следваща спирка. Някои се отказваха от експедицията, но пък идваха нови хора, най- често- заради това, че експедицията ще ги прибере обратно на Земята, след като приключат нейните задачите по още няколко планети и междинни станции.
*
Във началото на вечерта Алекс и Палма се оттеглиха в неговия бокс, за да се черпят и да си подредят мислите и вещите. Настроението им не се подобряваше, но те не губеха надежда, че това е само временно. Течеше тридесет и третия месец, откакто експедицията беше тръгнала от Земята, а Алекс вече усещаше преумора. Дългият път изглежда можеше да се измине само веднъж в човешкия живот. Човек даваше всичко от себе си в такъв чудовищен маратон, но за разлика от маратона, експедицията имаше също толкова дълъг път наобратно към Земята. Изчерпили до голяма степен силите си, екипите водещи корабите, обучаваха нови екипи, които с пресни сили щяха да върнат експедицията обратно до Земята. Алекс беше доволен от новообучените екипи, които се ангажираха, щом дойде време за това, да приберат експедицията обратно на родната планета Земята.
*
Бордовата вечер започваше за трите кораба на експедицията на Алекс, както и кръстосвача на военните от Агенция AFJ (Космически сили на Земята и приятелски цивилизации.). Кръстосвача поемаше тежестта на полета със основните си двигатели. Адмирал Буун, командира на този кръстосвач беше тръгнал със експедицията, заради съвпадението на посоките на полета, който беше станал съвместен, но не само заради това. Експедицията на Алекс беше полувоенна и имаше нужда от придружаване и охрана из тази система Orixon, намираща се на 33 месеца път от Земята, във тези дни. Това беше много голяма и тежка дистанция от Земята, по която минаваше тази експедиция. Но и трите екипажа, командирите и самия Алекс, вече усещаха, че завръщането на обратно до Земята ще стане много скоро, дори ако не всички планирани задачи бъдат реализирани.
Алекс запли цигара загледан в оперативния екран. Предстоеше да гостуват на планетата Orioxn 54.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 133. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар