ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 147 . Valeri Kolev.
Няколко дни след това трите кораба на Алекс летяха нататък по пътя на експедицията им, скачени един с друг. Към корабите бяха закрепени временно три бустера със едномесечен срок на експлоатация. Така корабите пестяха горивото, което имаха като запас и ресурс. Разбира се тези бустери можеха да се зареждат и многократно. Технологията изискваше бустерите да се оставят в орбита, когато корабите се приземяват по разни планети, заради голямото си тегло и обем. Алекс пушеше цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта на Екип Алфа. Тук в тези часове беше целия екип с малки изключения. Те умуваха заедно по проблемите на експедицията и плановете за нататък. По това време кръстосвача New York вече се беше отдалечил на две денонощия път от трите кораба на Алекс. Поддържаше се постоянна радиовръзка помежду им, докато има обхват.
*
Във бордовия следобед около трите кораба нямаше почти никаква друга материя, със малки изключения. Съвместния полет на трите кораба течеше нормално, без съществени проблеми. До следващата спирка- планетата Orixon 44 оставаха десет дни път. Тази планета беше изцяло собственост на земляните и Агенцията AFJ. Там вече се бяха преселили около 2 милиона земляни, които тук вече имаха три града, а планетата се изучаваше от Агенцията. Тъй като планетата беше изцяло собственост на земляните, всички я наричаха Втората Земя. Тази планета имаше богати ресурси- добър въздух и вода, флора и фауна, петрол и газ, плодородна почва и т.н. Планетата се охраняваше от два кръстосвача на Агенцията AFJ (Космически сили на земляните и техните приятелски цивилизации). Планетата беше трудна за откриване, скрита сред газови облаци, но нейната атмосфера всъщност беше подобна на земната и добра за дишане от земляните и техните животински видове, които развъждаха тук.
*
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, по външните тунели, които бяха за разходка и спорт, като имаше на разположение и велосипеди. Това беше много важно за мускулатурата на хората и тяхното здраве. Тези тунели опасваха корабите, а от тях можеше и да се проверяват системите на корабите и техните корпуси, от вътрешната страна. Двамата тръгнаха пеша, запалиха по цигара, като спираха на всеки един от люковете на външните тунели на кораба. Алекс носеше една джобна, плоска бутилка с джин, за да се черпи по пътя със Палма. По пътя не срещнаха други хора, освен охраната на кораба, както й роботи, заети със своите си задачи.
По някое време Алекс и Палма стигнаха до столовата на кораба и влязоха за да похапнат там, а завариха 15 души, с които си поговориха. Докато хапваха и пиха бира, двамата обмисляха бъдещето на експедицията, а хората тук им помагаха със предложения. Двамата записваха идеите и хрумванията, на листи хартия и прилежно и грижливо ги прибираха на сигурно място, за архива и умуването по- късно. В този ден настроенията из корабите беше оптимистично и добро.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 147. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар