ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 157 . Valeri Kolev.
Във началото на вечерта на другия ден, кораба Volvo се спускаше към планетата Orixon 88. Алекс беше запалил цигара с кафе и се радваше на този ден, докато обмисляше плановете за експедицията, за нататък. До него зад пултовете седяха Палма, Ким и Аш, които му помагаха за плановете на експедицията. Спускането на кораба течеше нормално, със плавно понижаване на височината. Сетне Алекс се зае да прегледа новите новини за земляните по света.
Вечерта напредваше, когато кораба Volvo достигна височина от 30 км. и задържа полета на тази височина, докато намерят някоя от базите, построени долу на тази планета. Алекс си беше нагласил бутилка с джин- тоник, за да се черпят четиримата, в тази вечер. Все още не се знаеше, кога ще намерят подобна база под себе си. Ориентацията на съвсем новата планета беше трудно начинание. Дежурните бяха със свежи сили, за да открият база и да приземят там кораба, може би през нощта или по- рано.
Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа в картинката от планетата, а във настъпващия сумрак гледката беше невероятна. Усещанията и настроенията в тези времена бяха забележителни. Хората от експедицията се радваха, че са достигнали целта на експедицията, именно тази планета Orixon 88. Освен това усещанията тук бяха неотразими. Духът на тази нова планета завладяваше хората малко по малко, но завинаги...
По- късно вечерта Алекс разгъна картата на планетата, за да опита да се ориентира, докато търсят някоя от базите тук. Дежурните също опитваха да намерят някоя от базите. Навън беше дъждовно, а със смрачаването ставаше все по- трудно да се ориентират, тук на все още новата планета – Третата Земя, Orixon 88. Алекс се беше поизморил напоследък, но беше решил да не заспива преди приземяването на кораба.
По някое време дежурните от кораба успяха да прихванат сигнала на близка радиостанция. Това беше именно една от базите на военните, на тази планета. Скоро от базата им дадоха инструкции, как да ги намерят и да приземят кораба си там. Ориентировъчно приземяването щеше да бъде след броени часове. Алекс запали още една цигара, а на радара вече се виждаше червената точка- координатите на базата, с която се бяха свързали току- що. Радиовръзките не бяха стабилни, но в този час и втория кораб- Nissan, беше достигнал височина от 20 км. и следваше кораба Volvo. Третия кораб все още се спускаше. Докато пушеше цигара и се черпеше с джин, Алекс раздаде новите инструкции на трите екипажа от експедицията. Полета на Volvo течеше нормално. Добри бяха индикациите и на другите два кораба на Алекс.
Навън беше паднал мрак, когато кораба Volvo летеше към базата на военните, на височина от 10 км. Полета вървеше нормално, а хората от базата вече очакваха трите кораба на експедицията. Оставаха броени часове до приземяването на Volvo, който преминаваше през дъждовни бури и лоша видимост. Воденето на кораба беше почти изцяло по прибори и фантазия, но пилотите бяха добри, очакваше се всичко да бъде нормално.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 157. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар