ПЛАНИНИТЕ

Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти. Планината е много по-стръмна или по-ообемна от хълма, но има определено застъпване между двете понятия, така че употребата им зависи и от местните обичаи и условия. Също така има известно застъпване и с понятието плато. Различават се ниски, средни и високи планини. Долната граница за ниска планина е 600 метра над морското равнище. Най-високата планина в слънчевата система е Олимп, която се намира на Марс и е от вулканичен произход. Височината ѝ е 21 171 m. На земята най-високата планина е Хималаите и по-спецално връх Еверест със своите 8 848 m.
Планината може да съществува отделно, но също така като част от големи планински масиви. Могат да се разделят основно на тектонични, ерозионни и вулканични, но това разделение е условно, тъй като тези процеси могат да зависят едни от други.
Планини покриват 54% от Азия, 36% от Северна Америка, 25% от Европа, 22% от Южна Америка, 17% от Австралия и 3% от Африка. Като цяло 24% от световната повърхност е заета от планини. Всеки 1 на 10 души живее в планински регион. Всички главни реки се подхранват от планински източници и повече от половината човечество зависи от тези реки.
Международният ден на планината е 11 декември.