Нов фънтъзи роман. 2019. ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 226. Valeri Kolev.

Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс №  226.  Valeri Kolev.

Във следобеда на другия бордови ден, трите кораба на Алекс, се бяха закрепили към един от астероидите и добиваха кислород от газовите облаци наоколо. Алекс и Палма седяха зад пултовете в неговия бокс и наблюдаваха наоколо, докато се черпеха с джин- тоник. Из газовите облаци бяха изпратени десетина дрона с камери, от които получаваха картина и звук.
Започваше вечерта, когато Алекс се изправи пред един люк и погледна навън към астероида. Той запали цигара с чаша кафе и се замисли. От взети проби от астерида, ставаше ясно, че това място е като златна мина, тук имаше какво ли не, всякаква руда и дори плодородна почва. За съжаление експедицията можеше да добие само известно количество кислород. Такива бяха възможностите и ограниченията във времето. Затова пък новината вече беше докладвана на AFJ. Безспорно тук щеше да бъде изградена междинна станция на земляните, във най- скоро време.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха навън, пред единия вход- асансьр на кораба Volvo. Гравитацията беше слаба, но те имаха ботуши със изкуствена гравитация. Двамата обиколиха около кораба. Тук имаше примитивна растителност и дребни насекоми. Алекс изпуши една цигара, докато разглеждаха този малък и чуден свят тук. Сетне при тях излязоха също Ким и Аш. Те се разговориха за това място- астероидно поле със газови облаци. До нощта, тук щяха да монтират радиопредавател- фар, който да оповестява, че това място е собственост на Земята и земляните.
По- късно в бордовата вечер, четиримата се прибраха в кораба и идоха в бокса на Алекс. Беше дошло време да прегледат новините, да напишат нови инструкции за екипажите. Алекс се зае да попълни дневника на експедицията. Еуфорията от намирането на този малък и чуден свят, постепенно утихваше.
По някое време Алекс запали цигара и се изправи пред един от люковете за да погледа навън. Радиовръзките бяха добри и скоро той направи проверка на хората си, всички си бяха по местата. Добивът на кислород вървеше нормално, като се очакваше да се напълнят всички количества по- рано със няколко часа. Алекс беше доволен, а отговора на новината, за този свят тук, беше всеобща радост, за бъдещата междинна станция на земляните.
Късно вечерта четиримата се разхождаха из кораба Volvo. Малкият празник, по повод на откриването на астероидното поле, все още не беше приключил. Командир Йон разреши да продължи празника до полунощ. Четиримата се поразходиха, като провериха безопасността на корабите и екипажите. Когато по- късно се прибраха в дежурната каюта, Алекс се усамоти в бокса си, за да си подреди мислите и да премисли нещата. В реда на нещата, трябваше да се избръсне и да смени униформата си. За два часа по- късно имаха уговорка да се съберат десетимата- Екип Алфа, на обща вечеря в дежурната каюта на екипа. Докато изчакваха да дойде времето за вечерята, момичетата приготвиха напитки и лакомства за десетимата.
Алекс поиска доклад за добива на кислород от ръководителя на тази операция и скоро го получи. Нещата вървяха нормално. Алекс въздъхна и се замисли дълбоко.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс №  226.   Valeri Kolev.