Нов фънтъзи роман. 2019.
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Откъс № 234. Valeri Kolev.
Беше един бордови следобед, няколко дни по- късно. Трите кораба продължаваха полета си със доста висока скорост. Алекс запали цигара, докато седеше зад пулта в бокса си, в компанията на Палма. Двамата се черпеха и слушаха музика, докато умуват по плановете на експедицията. Трябваше да се направят точни изчисления, какво да бъде закупено за корабите, нататък по пътя им, особено на планетата Orixon 44. Теглото на корабите вече беше натоварено почти до максимума. Именно по тези въпроси умуваше напоследък Алекс, като Шеф на експедицията. По приоритет бяха направени списъците на по- важните стоки за закупуване. Наближаваше бордовата вечер, когато Алекс се изправи пред оперативния екран, за да провери как върви полета. Той запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и замислен заби поглед в екрана, а полета вървеше нормално, всички системи и възли работеха нормално. Сетне Алекс написа нови задачи и инструкции за всички екипажи и изпрати до всеки един по радиомрежата на експедицията. Това му отне близо час. След това той прегледа новините, а Палма се зае да приготви отново вечеря за четирима. По някое време в бокса пристигнаха Ким и Аш, а всичко току- що беше готово за вечерята. Четиримата се разположиха около малката маса на Алекс, а след полунощ щяха да дежурят допълнително, освен останалите дежурни. Докато хапваха и се черпеха, четиримата обмисляха най- новите планове.
Вечерта напредваше, когато Алекс драскаше по лист хартия, последните идеи за осъществяване от експедицията. Всеки от тези три кораба се състоеше от основна и допълнителна част. Допълнителната част се оставяше в орбита, когато кораба се приземяваше на някоя планета. На тази допълнителна част от кораба се оставяха повечето товари, както и охрана от няколко екипа. От известно време към допълнителната част се оставяше и ракета- носител, като допълнителна мощност на корабите при далечен преход. Алекс продължаваше с умуването, а с това освен Екип Алфа имаше още два екипа, които помагаха. Вечерта напредваше, а из кораба будуваха само 80 души. Останалите почиваха и спяха. Алекс се беше понапил, та мина на студена вода, въпреки, че из кораба започваше да става студено. От последното лято, което видяха, мина много време, а нататък из спирките се очакваше да е зима. Алекс се комплектова с по- дебели основни дрехи, под униформата си. На някои места вече се включваше отопление. Тези кораби отдавна не бяха така силно заредени с всичко необходимо. Та двата мини- атомни генератора имаха достатъчно гориво за отопление.
Наближаваше късната вечер, а четиримата щяха да дежурят тази нощ
във допълнително дежурство освен останалите дежурни. Алекс имаше нещо в предвид. Освен всичко друго, точно сега идеха най- интересните идеи за експедицията. Алекс грижливо стенографираше всяко хрумване, за да не бъде забравено.
По някое време сервитьорката от кухнята- Сюзън пристигна със един робот и пакетирана закуска за нощта. Четиримата си поговориха с нея, а тя сетне си замина. Алекс замсилено погледна екрана на стената. Очакваше се тежка нощ...
ТРЕТАТА ЗЕМЯ. Край на Откъс № 234. Valeri Kolev.
Няма коментари:
Публикуване на коментар