ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 120, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 120, Valeri Kolev.

Престрелката ставаше на един от доковете, който беше наблизо. Алекс, Ким, Аш и Палма се обадиха до Crossfire за инцидента, докато слизаха с един асансьор няколко нива по- надолу, там където имаше стрелба. Щом пристигнаха наблизо до дока, стана ясно, че това са херки, които опитваха да отвлекат млада жена- принцеса, дъщерята на кмета на междинната станция. Охраната беше блокирала освобождаването на куките от дока и херките не можеха да излетят с кораба си и принцесата. Скоро на този док се появиха повече от двадесет полицаи, сред които и хора от охраната на кмета. Херките опитваха да освободят куките ръчно, но полицията им пречеше, като стреляше масирано по тях. Алекс и неговите хора се бяха скрили зад един контейнер на дока и наблюдаваха случващото се. Престрелката продължаваше повече от двадесет минути, имаше пострадали и от двете страни, а Алекс и неговите хора не се намесваха, все още. Скоро се появиха още хора от Crossfire- Браун, Джейн, Никита и Хенсън.
По някое време край дока се появи совалката Honda, от която откриха огън по херките. В този момент кораба на херките скъса куките и започна да се отдалечава по посока на открит космос. Совалката се доближи, за да се качат осемте командоса- земляни. На входа ги настигна кмета на станцията и попита:
-Какви сте вие?
-Ние сме военни от далечна планета, водим война срещу херките.- каза Браун.
-Можете ли да последвате кораба на херките?- попита кмета.
-Точно това смятаме да направим!- каза Браун.
-Вземете ме с вас!- каза кмета.- Аз съм богат човек, ще платя, ако тръгнете след кораба на херките! Точно сега моят кораб е в ремонт и съм безпомощен в това отношение…
-Господине, качвайте се, че губим време!- му викна Браун, застанал на входа на совалката, която бълваше тяга от двигателите си, малко преди да отлети.
*
В следобеда, двата кораба на Йон следваха кораба на херките, които бяха отвлекли принцесата от междинната станция, дъщерята на кмета на станцията. Херките се готвеха за преход, а земляните се опитваха да разберат в коя посока ще им бъде прехода. Единствения начин да ги настигнат и спрат, беше- да направят скок в същата посока, след тях.
Към края на следобеда Алекс пушеше цигари и пийваше чай, замислен над звездната карта на зоната, в която се намираха. Все още се гадаеше, в коя посока ще направят скок херките, а до тогава нямаше как да бъдат настигнати и спряни принудително. През това време кмета на онази междинна станция беше гост на командира Йон. Земляните се бяха захванали с тази задача съвсем импулсивно, извън всякакви свои задачи. Командир Йон обясни на кмета, че ще се опитат да освободят дъщеря му от ръцете на херките, но не за друго, а защото се води война срещу херките.
В началото на вечерта херките преминаха към скок във хипер- пространството, а двата кораба на земляните ги последваха. Дежурните имаха готовност, веднага след като херките излязат от прехода, да направят същото и те. Скокът можеше да продължи дълго, но според посоката в която беше насочен той, ставаше ясно, че се отива към група планети около звездата Orixon 6.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс си взе кафе и запали цигара. Преходът продължаваше, а според прогнозите, това щеше да продължи десет и повече часа. Настроението тази вечер из двата кораба не беше много добро. Ето, че отново земляните попаднаха на херките, макар и някак си по по- различен начин. За това и разни други неща си мислеше Алекс в тези часове. Той щеше да има дежурство със своите хора, чак от полунощ, три часа. До тогава можеше да си почива и да се подготвя за нощта. Докато си попълваше дневника за изминалите няколко дни, Алекс можеше да вижда на екрана си, показанията на радарите. Херките все още бяха в преход през хипер- пространството, а двата кораба от AFJ бяха по тените следи. Ким, която беше до Алекс изведнъж се оживи, отвори си пепси и каза:
-Какво сте се оклюмали всички?! Ще освободим принцеса Lipo и си отиваме по пътя! Война е все пак, случват се всякакви неща… Трябва да сме твърди!
Алекс поклати глава и продължи да си пише йероглифи из дневника, а Палма се обади от другата посока:
-Определено не ми харесват тези херки! Само главоболия си имаме от тях!
-Човек рядко може да си избира враговете.- каза Аш.- Пестете си силите за бъдещите битки, вместо да недоволствате от херките.
Късно вечерта Алекс и Ким излязоха из кораба на разходка. Тук целия екипаж работеше и почиваше стриктно на четири смени. От всичките будуваха само 15 души. Сред тях бяха Алекс, Ким, Аш и Палма.
*
Беше вечерта на другия ден. Двата кораба на земляните бяха излезли още от сутринта от хипер- скок и наближаваха една от планетите около звездата Orixon 6. Тук някъде бяха пристигнали херките с отвлечената от тях принцеса Lipo. Планетите тук бяха шест. Можеше само да се гадае, на къде бяха тръгнали херките със своя кораб. Докато Crossfire и Ford пътуваха към първата планета на звездата Orixon 6, Алекс се беше захванал да преслушва радио- ефира, за да се ориентират земляните, какво може да се очаква по тукашните шест планети. Можеше пък случайно да разбере от ефира, на къде са заминали херките с кораба си, кръстен от земляните Х2. Ким по някое време каза:
-Струва ми се, че ги загубихме и трудно ще ги намерим тук!
-Трябва да ги намерим!- каза Алекс.- Не може току- така да се отвличат разни принцеси! То всеки ако започне да отвлича когото му падне, до къде ще стигнем?!
-Спокойно, Ким!- обади се Палма- Ще ги намерим. Това са само шест планети, все пак. Можеше да са много повече…
-Няма къде да избягат.- каза Алекс.
Тук дежурните млъкнаха и се замислиха.

(следва продължение)