ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 113, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 113, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато от кораба Crossfire се отдели совалката Honda със екипа на Алекс- единадесет души. Те отиваха на разузнаване, изпратени от командира Йон. Докато Браун и Джейн се занимаваха с пилотирането, а робота- пилот им помагаше, Алекс си беше сипал чай и се топлеше, докато наблюдаваше картината пред совалката и под нея. Все повече се смрачаваше и скоро щеше да е мрак навън. Целта на полета беше една от столиците на тази планета. Предполагаше се, че там ще знаят, ако на планетата са идвали вече херките или пасарите. Honda летеше над джунгла, а в далечината блестеше океан. Полетът щеше да бъде по тъмно и нощен, което не притесняваше хората на Алекс. Вече се бяха разпределили по смени за воденето на совалката, а Алекс и Ким оставаха на свободен режим, те щяха да помагат през цялото време, когато са свободни и не почиват. Алекс се беше замислил дълбоко, отново по въпроса за неговите сънища, които искаше да разтълкува, за да разбере смисъла им и да извлече поука. Безспорно това бяха пророчески сънища, които показваха събитията в близките няколко дни, предварително. Алекс смяташе, че може да извлече полза от тези сънища, надникване в близкото бъдеще. Но не винаги помнеше смисъла на сънищата си, а често те оставаха неразбираеми.
-Алекс, какво ново има из ефира?- попита Браун.
-Розовата вълна тече сега- музика и любовни теми…- каза Алекс.
-Имаме ли новини от фронтовете?- попита Джейн.
-Война е, на места печелим, на места- губим…- каза Алекс, запали цигара и си сипа още кафе.
Совалката минаваше през трасе със слаб трафик, нямаше почти никого наблизо. Връзката с Crossfire временно се беше загубила, но това не беше съществен проблем. Гледката напред и надолу от совалката беше привлекателна в тези часове, а навън беше страшен студ, сипеше се и сняг, който се носеше от силни виелици и бързо трупаше снежна пелена, навсякъде по земята.
Вечерта напредваше, а в совалката беше топло и уютно. Заредена с гориво, вода и провизии, тя имаше ресурси за едномесечен самостоятелен полет дори в открит космос, но това едва ли щеше да се наложи скоро. В тези часове совалката премина над джунгла и излезе над океана. С очаквания за хубава вечер и спокоен полет, екипа на Алекс се бяха събрали за два свободни часа, всички заедно, за да побъбрят и да видят последните новини, с които разполагат в момента. Алекс си зареди билков чай, запали цигара, седнал удобно в най- лявото кресло на втория ред зад пилотите, а до него бяха Ким, Ирина и Капка. Той поглеждаше ту напред, ту на ляво през люка до себе си и се занимаваше по пулта. Нещата вървяха нормално, въпреки силния вятър, което не беше проблем за машината. Около совалката нямаше близки обекти, но в ефира гъмжеше от радио- станции и сигнали, които Ирина преслушваше в тези часове.
Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс забеляза странен обект в небето, на около 400 км. леко в дясно от совалката. Обектът летеше ниско над водата и с ниска скорост. Виждаше се ясно на радара, а скенера не можеше да даде информация, чий е този обект. Докато си пиеше чая и пушеше цигара, Алекс забеляза, че обектът Х се приводни и започна да потъва в океана…
-Какво ли е това?- попита Аш.
-Обектът Х нямаше разпознавателни знаци в ефира.- каза Алекс.- Става дума за особено съмнителна история!
-Какво ще направим сега?- попита Аш.
-Ще се приводним на 50 км. от същото място, където Х потъна!- каза Алекс.
-Да пускам ли тревогата?- попита Аш.
-Не. Не е необходимо, засега!- каза Алекс.
*
Почти целия следващ ден екипа на Алекс бяха под водата в океана със совалката Honda в търсене на обекта Х. Почти наближаваше вечерта, когато някои от хората му поискаха да спре търсенето, но Алекс не разреши и не се отказваше от това. Той запали цигара, взе си кафе и замислен дълбоко, наблюдаваше радара, където се виждаха в далечината малка група острови. Най- новите му сънища не бяха добри и той мислеше, че наближават някакви проблеми. Дали правилно преценяваше тълкуването на сънищата си, още не се знаеше. С наближаването на вечерта настроението в совалката все още спадаше. Дори не бяха съобщили до Crossfire на какво са попаднали и какво са предприели след това. Нямаше радио- връзка с кораба.
Вечерта беше започнала вече, когато Honda се насочи към групата острови в далечината. Това беше труден път- водните течения в този океан бяха силни и чудовищни, трудно се поддържаше курс в коя да е посока. Алекс пийваше кафе и пушеше, докато правеше планове на дисплея на компютъра си. Спомените от лошите сънища напоследък му напомняха, че идват беди. Той беше максимално внимателен, призоваваше и хората си да внимават. До колко съдбата можеше да се променя и да се влияе от решенията на човека, той само гадаеше в тези часове.
Внезапно совалката Honda силно се разтресе от много близък взрив и то мощен. Дежурните натиснаха бутона "Тревога", по най- бързия начин. Совалката се преметна няколко пъти във водата и започна бързо да потъва. Алекс си беше ударил главата в пулта, но му беше ясно, че корпуса е пробит и в совалката нахлува вода. В тези кратки и зловещи минути всичките единадесет души се бореха за живота си, от нахлуващата вода и се опитваха да се доберат до трите джета в хамбара на совалката, за да се опитат да оцелеят…
*

(следва продължение)