ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 117, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 117, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Алекс и Ким бяха дежурни в джета, а Аш и Палма спяха. Четиримата бяха успели да се отдалечат от острова, където се намираха техните нападатели, от неизвестна раса. Те притежаваха космически кораб- подводница, който беше акустирал край същия остров. Именно от този кораб беше уцелена три пъти совалката на земляните- Honda. Четиримата бяха успели да си починат и тук в малкия джет, отново всичко си идеше на мястото. Алекс и Ким пийваха кафе с цигарки и умуваха какво да правят нататъка. Джетът имаше енергия само за още няколко дни. След това щеше да им остане само един избор- да се закрепят на брега на някой остров и да чакат своите. Тази вечер дойде добра новина, двата робота в совалката, бяха успели да закърпят корпуса й и били започнали изпомпване на водата от мостика и коридора, единствените помещения, които бяха се наводнили след експлозиите. Роботите от совалката опитваха да се свържат със корабите Crossfire и Ford, за момента- неуспешно.
Вечерта напредваше, когато на Ким и хрумна блестяща идея. Тя искаше да се свържат с местните извънземни за помощ. След като размислиха, двамата с Алекс закрепиха джета към един остров, но под водата и започнаха да търсят радио- връзка с каквито и да е местни хора, които можеха да ги чуят. Компютрите в джета бяха скоро готови за директен превод на говор, на тукашния език. Джетът беше закрепен с куки към брега, но на дълбочина от 15 метра, в една скала. Тук можеха да изкарат нощта в безопасност. Докато търсеха радио- контакт с местни хора, двамата пийваха кафе с цигарки и се радваха на добро настроение, сигурен знак, че останалите хора от екипажа на совалката Honda са живи и здрави. Двамата решиха да останат на това място известно време за да пестят гориво и енергия.
*
Беше по обедно време на другия ден, когато четиримата успяха да се свържат с кораба Crossfire. Командир Йон разбра, какво се е случило и нареди кораба да излита към океана. По- късно щеше да започне сканиране, за намиране на точните координати на трите джета. Алекс, Ким, Аш и Палма, бяха много радостни, че най- сетне се свързаха със своите. По всичко личеше, че скоро този кошмар щеше да приключи. Алекс запали цигара и си взе кафе. Бяха решили да останат на място, прикачени към скалата до острова. Тук трябваше да ги намерят колегите им от Crossfire.
В края на следобеда от Crossfire се обадиха, че трите джета са локализирани, пострадали няма. Те щяха да бъдат прибрани в близките няколко часа. Колкото до совалката, то там се изпращаше екип, който да я пусне в експлоатация след взривовете и наводняването, а двата робота там добре се бяха справили със ситуацията. В следващия час четиримата командоси успяха да се чуят с колегите си от другите два джета. Нещата бяха нормални, пострадали и щети от инцидента нямаше…
Алекс запали цигара и се замисли. Ето, че всичко си идваше на мястото. Скоро щяха да се приберат в Crossfire, щеше да бъде прибрана и совалката, за ремонт. Алекс си беше поспал в следобеда, в добро настроение и пълни с енергия той, Ким, Аш и Палма, очакваха Crossfire да се появи наоколо. Докато чакаха, четиримата си взеха кафе и на цигарки се разговориха за станалото през изминалите няколко дни. Никой не смяташе, че случилото се е било безобидно и несериозно. Безспорно от цялата ситуация можеше да се стигне до крайно неприятни събития.
*
В началото на вечерта корабът Crossfire се появи над острова, край който се криеха Алекс, Ким, Аш и Палма. Скоро те четиримата със джета си, се прибраха на борда на кораба, оставиха джета в хамбара и отидоха в лечебницата за контролен преглед и дезинфектиране. Скоро тук пристигнаха и останалите командоси от екипа на Алекс. Самата совалка беше прихваната от кораба, за да бъде пренесена на сушата, където да се ремонтира. Командир Йон избра една широка поляна, край един близък град. Там щеше да се извърши ремонта й.
Поставиха совалката на поляната и сетне Crossfire се приземи до нея. Това беше поляна край град 180 на планетата Orixon 28. Най- сетне целия екипаж на кораба беше отново заедно. Хенсън и Манхатън слязоха долу с десетина робота, за да довършат ремонтните работи по совалката. Района беше безопасен, а и тук беше цялата огнева мощ на кораба Crossfire.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха излезли на една от терасите на кораба, привечер, пушеха с кафета и се радваха отново на свободата си и удобствата на големия кораб с екипаж от 61 души, командоси и приятели. Времето беше приятно, леко хладно, но се канеше да вали дъжд. Слънцето тук, залязваше и се спускаше мрак. Алекс погледна как вървят ремонтните работи по совалката, тя до сутринта щеше да е в пълна изправност.
Вечерта напредваше, когато четиримата се прибраха в една от свободните каюти на кораба, където спяха понякога. Те по принцип живееха постоянно в совалката Honda, но тя сега беше в ремонт. Алекс запали цигара и включи компютъра си, за да оправи мислите си и да продължи дневника си, изоставен при последните събития. Ким се залови да приготви вкусна вечеря за четиримата, а Аш и Палма влязоха да се къпят. На борда на Crossfire всичко вървеше нормално. Докато се занимаваше с нещата си в компютъра, Алекс се беше замислил. Инцидентът, който забави неговия екип и ги постави в опасност, можеше да завърши и зле, но това за радост не се случи. Факта, че не се бяха справили под вода със совалката, докато търсеха обект Х, беше черна точка за неговия екип. Командир Йон нищо не каза за случилото се, но Алекс си взе поука, колкото и силни да бяха командосите от AFJ, с каквато и техника да разполагаха, съдбата понякога им поставяше капани и изпитания, подлагайки ги на опасности. Трябваше да се действа още по- внимателно, занапред.

(следва продължение)