ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №109, Valeri Kolev.
През цялата нощ двата кораба на Йон бяха водили битка с два кораба на херките, както се оказа. Третия кораб принадлежеше на една приятелска раса- № 54, според каталога на AFJ. На сутринта херките започнаха да се оттеглят, понесли сериозни поражения по корабите си. Приятелския кораб успя да се оттърве от гибелта си, докато земляните водеха битките. На този кораб имаха и ранени. Беше следобеда на другия ден, когато до бедстващия кораб бяха изпратени спасители. Те трябваше да огледат какви са щетите и да вземат решения.
Следобеда напредваше, а ранените от бедстващия кораб на расата №54, бяха пренесени на борда на Crossfire за да им бъде оказана медицинска помощ. Това бяха близо 50 души, някои от тях с по- тежки травми, а имаше и трима загинали. С по- леки наранявания бяха още 10 души. Абсолютно невредими нямаше. Докато се оказваше помощ на ранените, Алекс, Ким, Аш и Палма следяха наоколо за вражески кораби. За момента наоколо беше спокойно. Расата, записана в архивите на AFJ под номер 54, бяха хуманоиди, напълно добродушни същества и беше чудно, защо са били нападнати от херки. Междувременно техния кораб беше изключително повреден и едва ли можеше да се продължи с него. Всичко, което земляните направиха, беше да приберат всичко по- ценно от този кораб, включително водата и горивото. Целият му екипаж щеше да продължи пътуването си на борда на кораба Crossfire.
Наближаваше вечерта, а ситуацията с ранените вече беше овладяна, нямаше нито един от тях със опасност за живота си. Някъде по това време командир Йон взе решение двата му кораба да се върнат обратно до базата на AFJ, на планетата Orixon 20. Бедстващия кораб беше неизползваем и веднага щом прибраха всичко по- полезно от него, го изтикаха до един астероид, привързаха го там, а в следващия час започваше полета, обратно до Orixon 20.
Алекс се беше запасил с билков чай, топлеше се и работеше по пулта, а до него бяха неговите хора- Ким, Аш и Палма. Около двата кораба на Йон нямаше вражески обекти, но не се знаеше, от къде могат да се появят херките.
Вечерта беше започнала, когато Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха да се празтъпчат из коридорите на кораба. Нямаше хора из кораба. Всички бяха разпределени- едни в почивка, други в дежурства, а трети помагаха за пострадалите в лечебницата. Четиримата минаха и през лечебницата, а тук нещата ръководеше шамана Джи и неговата жена и помощничка- Пси. Те определяха как да се действа при всеки един от пострадалите. Операциите се извършваха от игуанката Бронк и нейния приятел- Шон. Свободни хора нямаше никакви на кораба Crossfire, но това щеше да е само временно, докато се стабилизират болните. Алекс и неговите хора погледнаха поотделно всеки един от болните и прецениха, че тежки случаи нямат, за късмет. Когато по- късно се прибираха към совалката Honda в хамбара на кораба, там завариха останалите хора от екипа. Алекс разполагаше с десет души, момчета за всичко, те вършеха това, което поиска от тях командир Йон, а той много обичаше да им възлага какви ли не задачи. Тази вечер екипа на Алекс имаха свободни три часа, а след полунощ дежурни оставаха Алекс и Ким. От мостика на совалката, те двамата щяха да помагат на дежурните по кораб. Свободните си часове екипа прекарваше заедно, на приказка и питие, а в совалката Honda беше топло и уютно. Алекс запали цигара, взе си кафе и се загледа в стенните екрани. Пътя пред корабите изглеждаше чист, поне за сега.
Вечерта напредваше, а из двата кораба на земляните течаха добри часове. Настроението беше оптимистично, въпреки, че возеха пострадали от нападение на херките. Хората се бяха постоплили добре, похапнали и отпочинали. Докато си приказваха на по някакво питие и цигарка, нощните смени си даваха почивка. Алекс тъкмо се топлеше с кафе, докато попълваше дневника си за последните 4- 5 дни. Дневника на Алекс пазеше много интересни негови наблюдения и знания, а и подробности от живота на командосите. Той се захласна по някое време да чете назад из дневника си, за неща случвали се преди време. Тук на борда на Crossfire се пазеше неговия дневник от предишния му живот, когато пак беше служил тук на същия този кораб. Това беше едно от великите изобретения на земляните и на AFJ (военен съюз на земляните и приятелски цивилизации), да се проследяват предишни и следващи животи на човешките същества. По- рано този ден Алекс се беше заприказвал със командира на бедстващия кораб- Крум и неговата приятелка- Бояна. Ето, че поканени от него, те двамата се появиха в совалката Honda. Настаниха ги и им предложиха от деликатесите, тази вечер и по халба бира. Те двамата бяха от най- леко пострадалите, имаха само изкълчвания и охлузни рани по тялото. Алекс запали цигара и попита:
-В какво състояние са вашите пострадали, Крум?
-Леко сме се оттървали, сър!- каза Крум.- Голям късмет, че вие минавахте наблизо тогава!...
-Наистина попаднахме на вас съвсем случайно.- каза Алекс.
-Сър, ние с Бояна имаме желание да останем на вашия кораб, искаме да се включим във войната срещу херките!- каза Крум.
-Възможно е да стане това.- каза Алекс.- Имаме свободно място в кораба… Ще питаме нашия командир.
-Ще ви бъдем много благодарни, ако се намери местенце за двама ни във вашия кораб, сър!- каза Крум.- Ние сме учени, не сме военни, но ще се справим, когато става дума да стреляме по наши врагове!
-Напълно ви вярвам, Крум!- каза Алекс.- Още утре ще имате решението на нашия командир!
-Ще трябва много неща да научите при нас, ако искате да сте в час!- каза Аш.
-Това не ни притеснява, сър!- каза Крум.
Полунощ наближаваше, а в совалката Honda, Аш запознаваше двамата гости със особеностите на службата в този кораб. Крум и Бояна бяха твърдо решени да воюват срещу херките, готови да изпълняват, каквото им се заповяда…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар