Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
неделя, 7 април 2013 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 111, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 111, Valeri Kolev.
Вечерта на следващия ден, двата кораба на Йон бяха все още в базата на AFJ, на планетата Orixon 20. Алекс и Ким се разхождаха около двата кораба и надолу, по течението на реката. Смрачяваше се, а и времето ставаше все по- студено, но иначе приятно за разходки пеша. Зад тях вървяха Аш, Палма, Крум и Бояна. Шестимата стигнаха до едно от кафенетата на базата, а вътре имаше към стотина души, от базата, както и от колонията за земляни, която беше на пет километра нататък. Докато си избираха подходяща маса, с изглед към реката и централния корпус на базата, шестимата забелязаха, че това беше кафе- ресторант. Поръчаха си по халба бира и по една сочна пържола и наздравицата се започна. Тази вечер в добро настроение бяха всичките командоси от двата кораба на Йон, а такова беше настроението и из базата. Алекс знаеше, че отново добри времена са застигнали земляните, дори тук, далеко от родната планета.
Вечерта напредваше, когато шестимата излязоха от кафенето, добре похапнали и пийнали бира. Докато се прибираха към кораба Crossfire, те не бързаха. Напред крачеха Аш и Палма, зад тях Крум и Бояна, а назад вървяха Алекс и Ким, всички в добро настроение, днес.
Наближаваше полунощ. Целия екип на Алекс се бяха събрали на мостика на совалката Honda, на приказки и питие, преди да останат само дежурните, този път Браун и Джейн, а останалите отиваха да спят.
*
По обедно време на другия ден Алекс пушеше цигара на една тераса на кораба Crossfire, докато говореше с Ким. Времето биваше ту слънчево, ту- облачно, леко хладно. Двата кораба на Йон щяха да излитат нататък по задачите си, най- късно до вечерта. През това време роботите на земляните ремонтираха корпусите на двата кораба, пострадали частично при битките с херките одеве.
По- късно Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из базата на земляните. Времето беше приятно, от скоро валеше хубав дъжд. Слънцето се скри трайно и настъпи едно свежо настроение у всичките хора тук. Алекс запали цигара, докато разглеждаха магазините на базата, от където пазаруваха и военните и цивилните от колонията. Четиримата си напазаруваха разни неща за хапване, питиета, филми и музика. На връщане към кораба се поспряха в едно кафене, за да си починат и да пийнат по нещо, а багажите им носеше един от техните роботи, който обикновено ги съпровождаше.
Из двата кораба на Йон беше спокойно, готвеше се вече отлитане нататък по пътя към Orixon 81. Ремонтът на корабите беше завършил успешно. Алекс и неговия екип се бяха събрали в совалката и се готвеха за отлитането на двата кораба, седнали по местата си на мостика. Очакваше се всеки момент Йон да даде старт…
*
По някое време Crossfire отлетя, а на половин час след него, също и втория кораб- Ford. Докато набираха височина над планетата Orixon 20, Алекс дебнеше зад пулта, за близки опасности, но небето беше чисто и спокойно тук. Измина близо час, докато Crossfire излезе на орбитална височина. Беше насрочен прозорец за свръхскоростен преход за половин час по- късно. Тези скокове използваха древни познания на извънземните, за преходи из пространството. Те се осъществяваха чрез извънземни технологии.
*
Няколко часа след като бяха тръгнали, Алекс и Ким се разхождаха из кораба. Тук вече беше въведен дневен режим на три смени, а бяха останали дежурни и охрана, малцина. Из коридорите и асансьорите на Crossfire беше тихо и пусто, нямаше никой, нито в столовата, нито в бордовата оранжерия. Двамата вървяха насам- натам странно унесени и мълчаливи.
Към края на следобеда Алекс и Ким надзърнаха в мостика на кораба. Дежурни бяха Манхатън и Йоанна, а командир Йон ровичкаше из възлите на системата, вградени в стените на мостика. Двамата се повъртяха из мостика, преди да си идат обратно в хамбара и в совалката Honda, която обикновено се намираше там. В совалката дежурни бяха Браун и Никита, а всичко останало спеше по това време.
Вечерта започваше, когато Алекс и Ким започнаха своето дежурство в совалката. Двамата се бяха запасили с кафе, в очакване на едно спокойно дежурство, тази вечер. Те дебнеха в пространството около двата кораба, за опасности, използвайки радари, скенери, телескопи и радио- ефира. Наоколо имаше обекти, но те бяха на далеко. При скокове в пространството, най- важното беше да се проверява пътя за евентуален сблъсък с други обекти. В такива случаи се излизаше от свръхскорост, за да може да се предотврати катастрофа. В тези часове около двата кораба на Йон, липсваха опасности. Алекс запали цигара и расеяно погледна картината от предните камери на кораба. Скокът течеше нормално, всички параметри на полета бяха нормални. Алекс се беше замислил дълбоко, по въпросите около двете войни на AFJ, както и за пътуването в тези часове и идещите дни. За планетата Orixon 81 не се знаеше много. Предполагаше се, че херките вече са я нападнали в изминалите няколко седмици. Това трябваше да проверяват хората на Йон, в тази мисия.
По някое време на мостика се появиха Аш и Палма.
-Как върви, хора?- попита Аш.
-Нормално.- каза Алекс.- Наоколо няма нищо особено.
-Ще седнем да погледаме и ние.- каза Аш.- Колкото повече дежурни- толкова по- сигурно.
-Може.- каза Алекс.
Четиримата действаха по пултовете, а из кораба се забелязваше раздвижване. По това време Йон вдигаше целия екипаж, за три часа свободно време. Така беше и на втория кораб. Хората имаха време да побъбрят, да почистят и да се приготвят за евентуални битки, ако възникнеха скоро. Скоро на мостика на совалката се събраха всички от екипа на Алекс- единадесет души. Това бяха най- приятните им часове, когато се събираха и имаха совбодно време. Очакваше се в близките часове корабите да излязат от прехода и да минат към нормални скорости, за да огледат какво има наоколо, някоя планета, междинна станция или просто поле със астероиди. Скоковете обикновено започваха от такива места и свършваха на подобни места, където има някакъв населен обект. Из двата кораба стана оживено. Командосите имаха време за себе си, и за подготовка за евентуални битки. Те се събираха заедно, или по групи, за да обсъдят нещата, за да побъбрят и да преслушат най- пресните новини.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар