ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 115, Valeri Kolev.
На следващия ден, още от сутринта четиримата командоси тръгнаха отново към океана и напуснаха острова. Времето до обед използваха за да изучават подводните реки на това място на океана. Следобеда заобикаляха подводните течения, опитвайки се да намерят повредената совалката Honda. Неусетно дойде и вечерта, а докато оставаше светло навън, те изплуваха край друг малък остров, където да се закрепят и да прекарат следващата нощ…
Алекс запали цигара и си взе кафе, докато почиваше след тежкия ден. Не бяха намерили своите, нито повредената си совалка, но пък тук на този остров можеха да си починат добре и да пренощуват. Определено се бяха загубили и въобще не бяха наясно, къде точно се намират в момента, нямаха и карти от тази планета. Резултатите от сканирането на района, направени през този ден, четиримата виждаха на един от екраните пред себе си и умуваха, как да продължат търсенето на своите колеги и приятели, както и совалката Honda. Настроението в джета беше добро. Навън ги очакваше изненада- почти топло време и залязващото слънце на хоризонта. Алекс и Ким се разходиха нататък из острова, търсейки признаци, той да е обитаем. Това все още не беше известно. Тук можеше да има и от техните врагове, но можеше да има и хора, способни да им помогнат.
Късно вечерта четиримата бяха запалили огън край джета, за да спестят енергията за отопление. Джетът не беше кой знае колко добре зареден, а маса енергия отиде при борбата за изплуване от океана. Аш беше пристигнал скоро от лов. Това бяха някакви животинчета, които имаха добро месо. Докато похапваха месо, печено в огъня, прежалиха една бутилка вино. Запасите нямаше да стигнат за неограничено търсене на останалите колеги от совалката. Ставаше дума замо за няколко дни максимум, а сетне започваха проблемите с недостатъчните запаси. Настроението при четиримата беше добро и днес. Това даваше знак, че техните хора са добре. Имаше малко съмнение дали това е така, но никой не му се поддаде.
*
На другия ден Алекс, Ким, Аш и Палма продължиха да изучават района, наблизо до двата острова, които вече посетиха. Те смятаха, че подводните реки са ги отнесли на няколко- стотин километра, далеко от взривовете по совалката им, когато се евакуираха с малките джетове. Техния джет губеше все повече енергия, заради пътуването из океана, който не беше никак спокоен и дружелюбен…
По обедно време, четиримата изкараха джета на повърхността, за да проверят какво може да се види над океана. Алекс запали цигара, взе си кафе и се показа през горния капак на джета. Океана на това място имаше не много силни вълнения.
-Тук има много острови!- каза Алекс.
-Как ли са постъпили нашите хора с другите два джета?- попита Ким.
-Вероятно правят същото като нас.- каза Алекс.- Ако навреме са се измъкнали от подводните реки, то са търсили остров наблизо…
-Мисля, че се разминаваме непрекъснато.- каза Палма.
-Да помислим, как да ги уцелим по- лесно.- каза Аш.
-Имаме гориво и енергия само за още няколко дни!- напомни Алекс, а в този момент някаква аларма в джета се активира.
-Какво е това?- попита Ким.
-Автоматична сигнализация- "На борда на Honda няма дежурен, повече от 24 часа".- каза Аш.
-Прихващаме ли от къде идва сигнала?- попита Алекс.
-Извън обхвата е…- каза Аш.
-Опитайте да се свържем с роботите в совалката!- каза Алекс.
-Опитваме.- каза Ким.
*
Беше чак средата на вечерта, когато успяха да се свържат с един от роботите в совалката Honda. Новината беше, че всички са се евакуирали от совалката с трите джета, но липсвала радио- връзка с тях. Роботът се опитваше да даде координатите на повредената совалка, която била в някакви плитчини на 20 м. дълбочина. Оценката на щетите по совалката беше оптимистична, херметичните прегради бяха запазили извън наводняване основните възли на совалката, наводнени бяха само мостика и един от коридорите от където беше нахлула водата. Роботът прие успешно инструкциите на Алекс. Щеше да започне закърпване на пробойните, а сетне водата щеше да се изпомпи навън от совалката. Роботите в совалката бяха интелигентни и умееха доста неща…
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха изкарали джета си на един от двата острова, където прекараха последните нощи. Аш и Палма излязоха да огледат местността наоколо, а Алекс и Ким оставаха да пазят джета, докато умуват какво да се прави нататък. Около джета беше пълен мрак. Бяха намалили осветлението и през огледалните люкове на джета наблюдаваха наоколо с биноклите, включени за нощно виждане. По някое време Алекс запали цигара и каза:
-Забавиха се нещо! Започвам да се безпокоя за тях!
-Да опитаме радиовръзка?- попита Ким.
-Зоната е със нарушена радио- чуваемост…- каза Алекс.- Но опитай все пак…
Времето течеше бавно и мъчително, а Аш и Палма ги нямаше, нямаше и радио- контакт. Алекс настръхваше от лоши мисли, но все още имаше надежда, Аш и Палма да се приберат в джета живи и здрави. Ким все още държеше фронта и не се отчайваше, но с течение на времето ставаше все по- ясно, че с Аш и Палма нещо се е случило…
*
Полунощ наближаваше, а с това ставаше напълно ясно, че Аш и Палма няма да се приберат, каквото и да се е случило с тях. По някое време Алекс нашлузи шлема си, взе и раницата си и калашника и каза:
-Отиваме да ги търсим! Или искаш да останеш в джета?
-Не. Няма да остана в джета, Алекс!- каза Ким.- Точно сега не бива да се разделяме!... Идвам с тебе!
Двамата маскираха джета и активираха единствения си робот тук. Той оставаше в джета, а всъщност умееше много неща… Докато вървяха из гората, Алекс потръпваше от ужас, а Ким точно сега нямаше никакъв страх от факта, че са се загубили на далечна планета…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар