ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 123, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 123, Valeri Kolev.

Навън беше пълен мрак, наближаваше полунощ, когато Алекс, Ким, Аш и Палма продължаваха да наблюдават херките от близо километър разстояние по въздух, качени на един хълм. Наблизо беше совалката Honda със останалите им колеги от екипа. Дежурства щяха да се дават през цялата нощ. Още не бяха известни плановете на местните военни, нито на командира Йон с двата му кораба Crossfire и Ford. Докато не станеха известни плановете за арестуването на петте малки кораба на херките, Алекс и екипа му оставаха на този пост, за да поддържат наблюдение и подслушване на хекрите. Алекс се скри зад една скала, за да изпуши цигара и да сръбне чаша кафе, замислен дълбоко. Времето беше студено, но не чак толкова, около 4' С. На места се стелеше мъгла, а от гората се чуваше вой на диви зверове и крясъци на диви, извънземни птици. Разговорите на херките се въртяха около плановете им, как да останат на тази планета по- дълго време незабелязани, за да могат да си заредят корабите с месо от дивеч. Замисляха и нападения над близките градове, за да си наберат нови роби, с пресни сили. Херките използваха много роби. Трябваха им и собствени територии, където да намерят работа на робите си, за печелене на пари, предимно рудници или оранжерии и ферми.
По някое време четиримата изтръпнаха от това, което виждат. Един от херките се появи навън със завързано младо момиче. Това беше самата принцеса Lipo.
-Иди да вечеряш печено месо!- й каза херкът- И не се опитвай да избягаш, луди пари дадох за тебе! И ще се обръщаш към мене със "Господарю", ясно?!
-Надявай се, като нямаш друга работа!- изсъска злобно принцесата.
Това беше водача на тази група херки. Името му беше трудно преводимо.
*
Нощта започваше, когато Алекс запали цигара, взе си от термоса кафе и седна върху раницата си, за да отдъхне. Все още нямаха радио- връзка с двата си кораба, но поне разбраха, че принцеса Lipo е тук, при херките, а това беше важно. Вече малко намръзнали четиримата очакваха от совалката да излязат Браун, Джейн и Никита, които щяха да дежурят в следващите три часа. Нямаше връзка и с тукашните военни, не се знаеха и техните планове за арестуването на петте малки кораба на херките.
-Ако тръгнат да излитат, тръгваме след тях, след кораба, в който е принцесата!- каза Алекс.- Още ли нямаме радио- връзка?
-Нямаме радио-връзка.- каза Аш.
-Какво бихме могли да направим сами тук?- попита Палма.
-За сега ще наблюдаваме.- каза Алекс.- Дано да не излетят скоро… Ще оттървем принцесата…
-Ако опитаме нещо импровизирано?- попита Палма.- Каквото измислим сами…
-Не.- каза Алекс.- Ще чакаме.
Четиримата се замислиха в мълчина, а при огъня се пееха луди херкски песни и се лееше някакво вино…
*
Арестуването на петте херкски кораба се провали няколко часа по- късно. Местните военни опитаха да превземат корабите и тогава започна стрелба, а корабите на херките отлетяха един по един. Единственото добро нещо беше, че през нощта екипа на Алекс бяха монтирали проследяващи устройства по корпусите на петте кораба. Единствените, които успяха да излетят след херките, това бяха Алекс и екипа му, със совалката Honda. Тукашните военни дадоха седем ранени и двама убити, а корабите на Йон все още ги нямаше…
*
На следващия ден совалката Honda продължаваше да следва херките, вече направо в открит космос. Бавеха се корабите на Йон, нямаше ги никъде, дори във радио- ефира. Вечерта достигнаха междинна станция 1207. Петте кораба на херките се разделиха, като само този с принцеса Lipo се прикачи към станцията. Незабелязано към станцията се прикачи и совалката Honda с Алекс и неговия екип.
-Какво ще правим нататък?- попита Ким.
-Нямаме връзка с корабите си…- каза Палма.
-Алекс, да опитаме ли да приберем принцесата?- попита Аш.
-Не.- каза Алекс.- За сега само ще ги следим. Малко сме за каквато и да е операция…
Алекс запали цигара и си взе кафе, докато насочваха подслушвателните микрофони към кораба на херките. Наблюдението продължаваше, следенето също. Решиха да не излизат из станцията, освен ако принцеса Lipo, не е навън или в опасност. Ставаше ясно, че водача на тези херки е купил принцесата за своя жена от тези, които я отвлякоха, и те също херки. Това говореше, че тя поне не е в опасност. Алекс и неговия екип от десет души, тази вечер бяха изморени от преследването на херките, бяха се разделили на смени, за дежурството и наблюдението. Временно нямаше вечерни общи сбирки. Докато едни действаха, други спяха. Така можеха да продължат операцията много дълго време.
*
Вечерта напредваше, а земляните продължаваха да следят херките. По това време другите четири кораба на херките се отдалечиха на някъде и наоколо остана само един кораб- този, на който беше и принцесата. Раздвижването зарадва екипа на Алекс. Сега враговете наблизо наброяваха само двадесет души. В совалката беше топло и уютно. Подслушването и наблюдението над херките вървеше нормално. Земляните се интересуваха само от едно нещо- къде е принцесата и как е. В тези часове повечето от херките се наливаха с вино и концентрати. Двама от тях излизаха из станцията за да напазаруват храна и напитки. Херките просто се криеха тук, с надеждата да им се размине без да бъдат намерени от военните на планета № 2 край звездата Orixon 6, на които бяха създали доста проблеми.
По някое време Алекс и Ким излязоха из станцията, за да потърсят някаква евентуална подкрепа от тукашните, за арестуването на херките. Докато търсеха към кого да се обърнат за помощ, двамата вървяха из станцията, с калашниците в ръце и шлемове на главите. Тук приличаше на лабиринт, и без да знаят поне някой език от използваните често в тази станция, нямаше как да разберат какво се пише по табелите и стените на станцията.

(следва продължение)