ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 118, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 118, Valeri Kolev.

Късно вечерта совалката Honda беше готова за експлоатация. Някои неща из мостика бяха все още мокри и влажни, та мислеха да я подържат през цялата нощ да съхне с включено отопление. Преместиха я в хамбара на Crossfire, където тя стоеше обикновено, но екипа на Алекс оставаше по други каюти из кораба, докато мостика на совалката изсъхне. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха в една и съща каюта с четири койки. След похапването четиримата седнаха около малката маса на по чаша джин с тоник и приказки, преди полунощ, когато трябваше да спят. На сутринта мислеха да започнат да се устройват във все още мократа совалка. В проекта й беше предвидено, че може да се наводни, та материалите бяха такива, бързо да изсъхват. Въпреки това щеше да мине време, преди да възобновят полетите с нея. За момента бяха добре настанени по каюти из Crossfire и това за сега беше добре. Алекс оставаше на кафе и цигарки, а до полунощ оставаше съвсем малко време. По това време от разузнаване се върна втория кораб- Ford, който се приземи на поляната до Crossfire, а тук двата кораба и всичките 131 души от двата екипажа, щяха да пренощуват. Дежурството за осигуряване на безопасността на командосите течеше нормално. Град 180 имаше само 500,000 души население и наблизо нямаше силен въздушен трафик. Въпреки всичко дежурните си отваряха очите на четири, да не наближи вражески обект. Скоро щитовете и отбранителните системи на двата кораба, бяха включени. Екипажите се готвеха за сън и почивка, разпределени на три смени за дежурствата, охраната и работа из корабите. Междувременно Йон изчакваше подходящ момент, двата му кораба да отлетят нататък по пътя си към Orixon 81. Навън нямаше нито един член на екипажите. Стартът можеше да бъде всеки момент и екипажите имаха готовност за това. Колкото до неизвестната раса, които бяха нападнали совалката, то се изясни, че това са така наречените крокиди, известни със своята войнственост и престъпен нрав. Така те бяха записани и в архивите на AFJ, като раса на престъпници, с които трябва да се внимава.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Алекс и неговия екип оправяха совалката и нещата из нея. Имаше работа за почистване и подреждане, както и за проверка на всички системи на совалката. Мостикът скоро беше готов за експлоатация и целия екип беше нетърпелив, да извърши първия изпитателен полет, след ремонтите. По някое време Алекс запали цигара, сипа си кафе и излезе на терасата на совалката, паркирана на поляната до Crossfire. Времето беше хубаво, слънчево и не много студено. До Алекс се появи Ким и попита:
-Кога ще бъде изпитателния полет?
-Много скоро.- каза Алекс.- Браун и Джейн проверяват последния от възлите на совалката. Веднага след това тръгваме.
-Нетърпеливи сме.- каза Ким.
-Спокойно! Всичко ще бъде наред.- каза Алекс.- Совалката е в добро състояние. Мисля, че няма да имаме проблеми.
-А корабите кога тръгват нататък по пътя?- попита Ким.
-Тази вечер, или през нощта.- каза Алекс.
-Имаме време да се порадваме на твърдата земя под себе си.- каза Ким.
-Имаме време, вярно, но… малко.- каза Алекс.
*
Към края на следобеда Алекс и неговия екип от десет души, дадоха старт на изпитателния полет на совалката Honda, след ремонта й. Излетяха нормално и всичко вървеше добре. Алекс пушеше и пийваше кафе седнал зад пулта. Щяха да идат до съседния град, на 400 км. по- нататък, на север и след това се връщаха обратно. Совалката се държеше прилично, нямаше нито спомен от повредените възли при експлозиите. Всичко беше ремонтирано и пристегнато наново.
Вечерта започваше, когато достигнаха град 113, целта на изпитателния полет. Тук описаха няколко кръга над града и се приземиха, само за да проверят совалката при кацане. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на совалката и погледнаха наоколо. Това беше поле в покрайнините на този град. Всъщност командосите нямаха работа тук. След като проверяха отново всички системи на совалката, тръгваха обратно към Crossfire.
По обратния път, совалката Honda не показваше никакви повреди и нередности. Тя беше добре ремонтирана и стегната, за нови полети. В корпуса й бяха заварени и стегнати с болтове дебели слоеве желязо, там където беше имало пробойни. Смяташе се, че няколко години напред ще може да мине без ремонт, но Алекс не разчиташе на това. Совалката му беше любимата машина, втори дом и крепост в битки, както и на целия му екип. Те се грижеха подобаващо за своята машина, не само при повреди по нея.
Вечерта напредваше, когато Honda се приземи до кораба Crossfire. Изпитателния полет показа добри резултати, машината работеше нормално. Тук вече се стягаха за отлитане от планетата Orixon 28. Двата кораба на земляните бяха напълно готови за тръгване. Екипажите бяха разпределени на по три смени, като едните от тях вече спяха, а другите почиваха, преди старта. Идването тук срещна земляните с расата крокиди, които се оказваха войнствен вид, занимаващ се с престъпления. Дали крокидите бяха много и дали можеше да се очаква от тях да воюват в звездната система Orixon можеше само да се гадае, но срещата на земляните с този вид, беше неприятна.
Стартът се очакваше да бъде даден всеки момент, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на Crossfire, да зърнат за последно тази планета, преди отлитането. Навън времето беше леко хладно, беше се спуснал мрака. От това място се виждаха светлинките на близкия град, както и на кораба Ford, който беше наблизо.

(следва продължение)