ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 112, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 112, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато двата кораба на Йон излязоха от преход, излизайки наблизо до три планети, недалеко от звезда. Едната от планетите беше Orixon 28, а за останалите нямаше информация. Докато се насочваха към тази планета, екипажите имаха готовност за всякакви ситуации, каквито можеха да възникнат в бъдеще. Орбитата на Orixon 28 щеше да бъде достигната след два- три часа. В совалката Honda беше топло и уютно, а Алекс и Ким се бяха заловили да ровят из радио- ефира, където гъмжеше от станции и от сигнали. Двамата трябваше да се ориентират правилно и да опитат връзка с планетата, за да разберат какво е положението там. Преводачът се справяше долу- горе добре с всички преводи на говор с най- различни езици от ефира. В общи линии не изглеждаше тук да са идвали скоро пасарите или херките, но командир Йон призова хората си, да бъдат внимателни в следващите часове и дни.
Оставаше малко време до полунощ, а земляните от двата кораба на командир Йон, бяха напрегнати и на тръни- не беше доказано, дали тук някъде няма пасари или херки. Докато това не се докажеше, хората на Йон оставаха в повишена бойна готовност. Междувременно отново се премина на дневен режим с три основни смени. Останаха само дежурните и охраната, а останалите трябваше да спят, за да са свежи, ако по- късно се започнат битки…
По някое време Алекс и Ким станаха от пулта, за да се разтъпчат из кораба. Орбитата на Orixon 28 скоро щеше да е достигната. Преди да се оттеглят за почивка, двамата искаха още малко да погледат през люковете, за да поумуват, какво се крие зад облаците, долу на планетата…
*
Алекс се стресна в съня си и се събуди. Беше сънувал нещо, което сега се опитваше да запомни за да анализира по- късно. Това беше страшен и странен сън. Беше облян със студена пот, целия вир- вода. Той стана от койката и запали цигара, дълбоко замислен над съня си, който запомни само в общи линии. Най- кратко казано, сънят на Алекс не беше никак добър…
Беше нощ на борда на Crossfire, a Алекс пийваше кафе и умуваше над съня си, докато вървеше сам из кораба, предимно на разходка. Това беше в орбита около планетата Orixon 28. Алекс отдавна беше забелязал, че често сънува това, което му предстои да се случи в близките няколко дни. Това явление, той не беше се научил, все още, да използва за сериозни цели, но началото на този процес, беше дадено. Възможността да получава такава предварителна, пророческа информация за бъдещи събития, го развълнува. Той знаеше, че така ще може малко по малко да знае предварително неща от бъдещето си, както и бъдещето на хората на Йон, всичко 131 души, с двата му кораба, Crossfire и Ford. Алекс се поизплаши от всичко това и отначало не посмя да вземе каквото и да е решение по въпроса.
*
По обедно време на следващия ден Crossfire се спускаше към планетата Orixon 28, а Ford оставаше в орбита. Алекс и Ким се бяха затворили в техния спален бокс, пушеха цигари с чайове и се радваха на добро настроение. Из кораба бяха на крак почти половината от екипажа, следящи спускането и в готовност за стрелба, ако излезеше вражески обект. До момента не се забелязваха такива наоколо, но небето гъмжеше от машини, много от тях- от чужди планети.
По някое време следобед, местните служби насочиха кораба за кацане на един от космодрумите, край 700- хиляден град. Това се намираше на един час полет, по- нататък. Небето имаше сериозен трафик и кораба летеше по определен коридор. Алекс и Ким се бяха захванали да помагат на дежурните, но беше абсурд да се проверяват всички обекти наоколо. Корабът продължаваше напред, малко на риск и с повишено внимание. Полетът вървеше при скорост около 300 км/ч., каквато беше нормата във това въздушно трасе. Пилотираше един от роботите, но дежурните Браун и Никита можеха да се намесят по всяко време.
Когато приземиха Crossfire, навън излязоха четирима души, за да огледат наоколо, а Алекс и Ким се появиха на една от терасите на кораба. Навън беше студено и влажно. Опитваше се да вали сняг. Алекс запали цигара и погледна на ляво и на дясно из космодрума. Тук беше доста оживено и шумно. Не се забелязваше обичайния хаос, както при поява на херките наблизо. За момента не се забелязваха херки наблизо.
-Ще излизаме ли навън?- попита Ким.
-Възможно е, но по- късно.- каза Алекс.
-По задачи или на разходка?- попита тя.
-И за двете неща.- каза той.- Как ти се вижда тук?
-Струва ми се странно място.- каза тя.- Тук е възможно да ги има всякакви хора.
-Да, възможно е да ги има всякакви, трябва да се внимава.- каза той.
*
В следобеда Алекс и Ким си дремнаха за по час и половина, а когато станаха, кораба се зареждаше с гориво, вода и провизии. Из кораба спяха 40 души в това време, а останалите действаха по един или друг въпрос, дежурни, охрана, и за снабдяването. Докато Алекс и Ким се разсънваха с кафе и цигара, из совалката сновяха техните колеги, а дежуреха тук- Аш и Палма.
Към края на следобеда от града се завърнаха двама души, изпратени да видят какво има там. До този момент все още нямаше информация на планетата да има херки или пасари. Алекс и Ким излязоха из космодрума по това време с малък джет. Нямаха конкретни задачи, освен обикновените- да видят за врагове и да разузнаят нещата. След като огледаха района от височина, те се снишиха и приземиха на паркинг край търговски комплекс, където искаха да видят какви интересни стоки се предлагат тук. Както навсякъде из този район и тук беше оживено и пълно с хора. Въобще планетата гъмжеше от живот, очевидно с някакво централно разположение сред звездите.
Вечерта наближаваше, когато Алекс и Ким се прибраха на кораба Crossfire с няколко пакета интересни стоки, които си бяха закупили, включително храна, напитки, музика и филми от Orixon 28. Докато си разглеждаха придобивките на спокойствие в спалния си бокс, времето течеше. Из кораба и наоколо нямаше нищо съществено до момента.

(следва продължение)