ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 114, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 114, Valeri Kolev.

Алекс се свести по някое време, намираше се в единия джет, а покрай него бяха натръшкани Ким, Аш и Палма, все още в несвяст, след като втори взрив ги беше блъскал в стените на джета. Наближаваше полунощ, както успя да се осведоми Алекс от ръчния си компютър, а този джет се намираше извън совалката, на 200 м. дълбочина. Алекс си светна с фенерчето от джаджите по униформата си. Неговите приятели бяха здрави и читави, но замаяни от взривовете и от липсата на въздух в джета. Както се оказа, тук не работеше направо нито една от системите на джета, нямаше и приток на свеж кислород. Бяха оцелели само на магия от остатъчен въздух. За щастие и четиримата бяха със раниците си, със шлемовете и със оръжията си, макар и да не си ги бяха сложили. Алекс предостави кислород първо на Ким, а щом тя започна да се свестява, той и сложи шлема със бутилката кислород, стандартна доза от един час и й каза:
-Помогни на Палма, а аз ще видя Аш! Разбираш ли ме добре?
-Разбирам, но какво е станало за Бога?!- попита Ким.
-Имаше няколко взрива…- каза Алекс.- Подробности и аз не знам!
По- късно и четиримата бяха будни и в добро здраве, но в джета все още нищо не работеше. Докато се опитваха да пуснат захранването на джета, Алекс опита радио- връзка с останалите, но липсваше отговор. Той се замисли дълбоко, а джета беше подмятан от подводните течения на този извънземен океан и влачен на някъде със скорост от 40 км/ч. Бог само знаеше накъде…
*
Беше по обед на другия ден. Алекс, Ким, Аш и Палма бяха успели да възстановят системите на джета, чак рано на сутринта. От няколко часа пък опитваха да излязат от подводната река, но не се получаваше. Алекс не си беше доспал, начумерен и в лошо настроение, той запали цигара и си взе кафе. Аш опитваше да вземе контрол над джета, но на това място подводното течение беше много силно. Ким дремеше в креслото си, а Палма се опитваше да направи закуска, докато джета се подмяташе на ляво- на дясно и на горе- на долу. И четиримата бяха на границата на силите си, след проблемите от последните часове. Все още нямаше никаква радио- връзка, джета беше откъснат от света.
-Много ли сме загазили?- попита Палма.
-Ако успеем да намерим и другите, ще бъде голям успех!- каза Алекс.
-Совалката ни дали ще е използваема?- попита Палма.
-Там ще имаме известни проблеми, но по принцип ще можем да я спасим!- каза Алекс.- Но първо трябва да намерим нашите хора, и да се молим, да нямаме пострадали!
-Ще се молим, Алекс!- каза Палма.
Времето течеше, а джета с четиримата се носеше със стотици километри навътре в океана. Нямаше информация на какви координати бяха, когато се евакуираха от совалката Honda. Трудно щеше да бъде и намирането на своите и намирането на совалката, както и нейното спасяване. За Алекс важното беше останалите седем души да са успели да се спасят. Евентуалната загуба на совалката, не беше чак толкова фатална. Умислени и угрижени четиримата закусиха набързо и се захванаха дружно да измъкнат джета от подводната река. Нямаше да е лесно, но с общи усилия можеше и да се получи.
*
Към края на следобеда четиримата успяха да излязат с джета в по- спокойни води, но се намираха чак на 320 м. дълбочина. Аш, който водеше джета, започна плавното изплуване от дълбочините нагоре. Това щеше да отнеме доста време, за да не пострадат четиримата, или да се повреди джета. Настроени за продължително изплуване, четиримата се вторачиха в екрана, но радара не хващаше никакво движение около джета.
Вечерта започваше, когато джетът и четримата командоси изплуваха наблизо до някакъв остров. Те не разполагаха с карти на тази планета, нямаха и кой зне каква представа колко и какви острови има в този извънземен океан. Добрата новина беше, че настроението им се беше подобрило в последните часове. Това означаваше, че и другите им приятели от екипа на совалката Honda са оцелели след експлозиите. Джетовете им бяха не само летящи подводници, но и всъдеходи. Само за половин час достигнаха острова и се покатериха по стръмния бряг на 20 м. нагоре из острова, където Алекс и Ким излязоха навън и въздъхнаха с облекчение. Аш и Палма още спяха, след продължителната битка с подводните реки. Алекс запали цигара и огледа местността наоколо. Навътре из острова имаше гъста непроходима гора. Мястото изглеждаше необитаемо, но след трите взрива, които съсипаха совалката, командосите не вярваха много на късмета си, тук можеше да се намират техни врагове…
Бяха се разходили наблизо до джета, острова беше с диаметър около 200 км. Все още не се знаеше, дали е необитаем. Алекс маскира джета отвън, прибраха се на топло в джета и той каза:
-Тук ще нощуваме. Трябва добре да поспим и да съберем сили, а от рано сутринта започваме да умуваме, какво да направим.
-За сега нямаме радио- връзка, Алекс.- каза Ким.- Ще опитам по- късно отново.
-Лошата новина е, че сме се загубили, Ким!- отбеляза Алекс.
-Много обичам да се загубя някъде!- каза Ким, а той я погледна с недоверие и си взе кафе. Бяха понамръзнали след като совалката беше поразена с три експлозии и доста се намокриха и простудиха.
Навън се смрачаваше, когато се събудиха Аш и Палма. Докато те се разсънваха Алекс ровеше из радио- ефира, но там нямаше връзка със своите, а се прихващаха няколко местни предавателя, където той намери новини, с надеждата, че ще разбере какви бяха тези три взрива по совалката Honda, които пробиха дори нейния корпус. Четиримата се захванаха да проверяват запсите си от гориво, вода и провизии, без да правят планове за бъдещето, преди да знаят с какво разполагат в момента. По това време навън започваше отново снежна виелица, която бързо трупаше дебела, снежна пелена. Алекс се беше разсеял за момент, загледан в картината от външните камери на джета. Машината беше добре замаскирана, но трябваше да се оглеждат и ослушват за идващи неприятности…

(следва продължение)