ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 124, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 124, Valeri Kolev.

Към края на следобеда на другия ден кораба на херките достигна планетата №2, около звездата Orixon 6, а Алекс и неговия екип следваха херките неотлъчно. Херките се приземиха край един замък, на брега на морето, както се оказа, това беше тяхна собственост. Алекс и хората му също се приземиха но на една поляна в планината, на 10 км. по въздух от замъка. Алекс беше изморен след дългия ден. Той си взе кафе и седна да си почине. Хората му все още спазваха системата със смените. До Алекс бяха само Ким, Аш и Палма, а останалите спяха. От това място се виждаше добре замъка, със телескоп. Чуваше се и звук от микрофоните на проследяващия апарат, монтиран към корпуса на кораба на херките.
В началото на вечерта Аш опита радио- връзка с кораба Crossfire, но той сигурно беше надалеко, защото нямаше връзка. Алекс си отвори бутилка пепси, запали цигара и каза:
-В замъка сигурно има още повече херки! Сега съвсем трябва да забравим, да действаме сами. Малко сме, само ще следваме принцеса Lipo, без да предприемаме нищо повече. Едва когато дойдат нашите хора, тогава ще опитаме да я освободим.
-Може да се наложи да ги чакаме дълго.- каза Ким.- Кой знае на къде са отишли. Може би са на далеко, в съвсем друга посока…
-Трябва да излезем да замаскираме совалката отвън. Сигурно ще се наложи доста да се задържим на тази позиция, трябва да внимаваме!- каза Аш.
-Ако можехме да предупредим принцесата, че сме тук, за да я освободим, за да бъде спокойна!...- каза Палма.
-Да се въздържаме от импровизации, докато сме сами тук.- каза Алекс.- Не бива да рискуваме. Важното е, че сме намерили принцесата и наблюдаваме херките, които я държат в плен.
*
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким бяха на терасата на совалката и наблюдаваха към замъка на херките със телескопи. Предполагаше се, че водача на тази банда от херки, живее тук от поне пет- шест години със своите хора. Това беше негова територия и собствен замък, но странно как го беше купил, обикновено херките идеха от далеко и не само без пари, но дори и без храна, вода и достатъчно гориво. Алекс запали цигара и се замисли. Със своите дест души, той не можеше да освободи принцеса Lipo. В замъка имаше още близо 40 души, което правеше трудна работа, каквато и да е операция, срещу тях. Совалката вече беше маскирана отвън, но и без друго наоколо нямаше никого, освен диви зверове и дивеч. Смяташе се, че земляните са в безопасност тук, но въпреки всичко, бяха взети мерки за сигурност. Камери бяха монтирани в местността наоколо, както и микрофони към тях. Нищо тук нямаше да остане незабелязано от екипа на Алекс. Времето тук беше топло, но се канеше да завали дъжд. Някъде на изток изгряваше по- близката от луните на тази планета. Алекс изпита носталгия по родната планета Земята, старите приятели и гаджета. Той не каза нищо на своята приятелка Ким. Бяха страшно далече от Земята. С договори за поне още десет години служба към AFJ. Но той си мислеше, че от тази служба човек забравя да мисли като цивилен и едва ли ще се оттеглят в тихо и безлюдно местенце, в цивилен живот, щом си изпълнят договорите… Поне така си мислеше сега, а бъдещето беше незивестно и супер неясно.
*
Алекс беше задрямъл в креслото пред пулта. Някой го буташе по рамото и той отвори очи:
-Какво става?
-Принцеса Lipo се опитва да избяга!- каза му Аш.
-Опитва да избяга?!- промърмори Алекс.- Каква принцеса?!
Още сънен Алекс набързо си припомни къде се намира и за какво става дума. Принцесата беше тичала близо час време извън замъка. Беше успяла да се скрие в една непристъпна гора, въпреки страха от мрака и зверовете. Сега беше момента, да стигнат до нея и да я приберат. Тя се намираше на около шест километра от совалката на Алекс и екипа му, надолу в низината. Докато умуваха как да постъпят, навън започваше нощта…
*
Да търсят принцеса Lipo в гората тръгнаха по някое време четирима души, Алекс, Ким, Аш и Палма, а останалите останаха в совалката. Търсенето продължи през цялата нощ, а на сутринта успяха да я засекат на десет километра от замъка, а това беше на 15 км. от совалката. Докато я наближаваха изморени от ходене, цяла нощ, четиримата спряха да си починат и пийнат по кафе за ободряване.
Прицеса Lipo се изплаши от командосите. Едва успяха да я хванат, за да й обяснят, че са приятели на баща й, дошли да я отведат оттук, и да я върнат у дома. Прицесата прие новината с подозрение, но Ким и Палма я заприказваха и постепенно нещата се изясниха. Совалката щеше да ги посрещне и вземе на една поляна на три километра нататък. Четиримата и принцесата тръгнаха с бърза крачка към платото, надолу от хълма, където скоро щеше да пристигне совалката със останалите. Според разузнавателната информация херките бяха усетили липсата на принцесата, чак призори. Тръгнали да я търсят, те бяха все още много надалеко от четиримата и принцесата.
*
Совалката Honda изчака четиримата и принцесата да се качат на борда и скоро отлетя. Всички от екипа на Алекс бяха силно изморени и им се дремеше, но измъкването от планетата можеше да бъде и опасно, трябваше да внимават. Беше станало вечер, когато Honda пътуваше в открит космос, а планетата оставаше на далеко зад тях. Не ги бяха проследили и това ги зарадва. Принцеса Lipo спа непробудно през целия следобед. На смени си почиваха и хората на Алекс. Щом стана окончателно ясно, че никой не ги следи, командосите си отдъхнаха.
Алекс запали цигара по някое време, сипа си кафе и както обикновено се зае с проблемите за безопасността. Около совалката нямаше кой знае колко обекти, а Алекс се захвана да ги проверява, сравнявайки данните им с данните за косми1чески обекти в архива.

(следва продължение)