Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
четвъртък, 18 април 2013 г.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 119, Valeri Kolev.
ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 119, Valeri Kolev.
Късно вечерта двата космически кораба на командир Йон достигнаха орбитална височина, над планетата Orixon 28. От тук оставаха няколко часа път до прозореца за свръскоростен преход- скок, през хиперпространството. Алекс пийваше билков чай с Ким, Аш и Палма, докато готвеха кораба Crossfire за преход. Ford летеше на един час, по- назад. Наближаваше полунощ, а четиримата оставаха дежурни на мостика на совалката, тя пък в хамбара на Crossfire. Совалката беше в готовност да излита по задачи, ако бъде изпратена от Йон. Допълнителните дежурства се практикуваха тук често. Алекс държеше лично да оглежда нещата и пътя напред. Такъв навик имаха и хората от екипа му, екипа на совалката Honda, десет души. През нощта двата кораба щяха да намерят прозореца за хипер-скок, който пък се очакваше да продължи почти 20 часа.
*
Към края на следобеда на другия ден, двата кораба все още бяха в скок през хипер- пространството. Алекс имаше леко неразположение, заради извънземния грип, който го мъчеше понякога. Той пушеше и пийваше кафе, седнал удобно зад пулта. До него бяха Ким, Аш и Палма. По време на такива преходи, картинката през люковете беше като в мъгла, заради високата скорост. Въпреки това корабите оставаха управляеми, нормално работеха радарите и скенерите. Проверяваше се, за възможна катастрофа по време на прехода, с някакви препятствия. Като цяло, полета вървеше нормално. По трасето на прехода не се забелязваха препятствия. Алекс дебнеше за опасности по време на прехода, като допълнителен наблюдател. На моменти му ставаше по- леко от болежките му, заради грипа, но като цяло имаше още с часове да се мъчи и да пухти от болки по цялото тяло. Така ставаше с него обикновено.
*
Беше вече вечер, когато земляните със своите два кораба, се готвеха за излизане от прехода. Това бяха критични моменти от пътуването, когато бяха възможни аномалии и проблеми със здравето. Добре притегнати с колани към креслата, земляните очакваха да достигнат последния прозорец от скока в хипер- пространството. Не измина и половин час и се усети лекия тласък, който показваше, че прехода е завършил успешно. Докато се откопчаваха от предпазните колани, дежурните оглеждаха зоната, където бяха попаднали. Най- близкото нещо, това беше една огромна междинна станция, само на два часа път от прозореца. Скоро от прозореца излезе от скок и втория кораб на земляните.
По- късно двата кораба на Йон взеха курс към междинната станция. По пътя дежурните проверяваха обектите в зоната, около 114 броя. Трудно можеше да се прецени дали сред тях има вражески или подобни, опасни обекти. Алекс и Ким по това време се разхождаха из кораба. Бяха се схванали цял ден пред пулта. Из кораба Crossfire беше оживено- екипажите имаха цели пет свободни часа, а от полунощ отново започваха работа на три смени. Алекс и Ким стигнаха неусетно до столовата, край оранжерията и седнаха да хапнат нещо от общото меню. От някъде се появиха тук и Аш и Палма, които се приближиха при Алекс и Ким, щом ги видяха и седнаха също около масата. Вечерята беше пикантна и никой не отказваше допълнителна дажба.
Късно вечерта Crossfire достигна междинната станция. Докато кораба се скачваше към указания му док, Алекс наблюдаваше през един люк и се чудеше дали е безопасно да нощуват в тази станция. Въпреки опасностите, които можеше да има в тази междинна станция, то пък в открит космос беше още по- трудно да се намери безопасно място за нощуване. Голямо предимство в космоса беше, да намериш някакво местенце, където да има и други хора, каквито и да са те. Животът в изолация не се нравеше на никого. На човек му ставаше драго, като види място, където има и други кораби- товарни, транспортни, туристически, или военни. Това даваше усещането, че не са сами в космоса, та при нужда можеш да поискаш помощ, или да си купиш нещо от другите хора. Така или иначе, двата кораба на земляните щяха да пренощуват тук на тази междинна станция. Йон все още не беше решил нищо, за по- нататък. За момента имаше забрана за всички от екипажите му, да не се излиза навън от корабите. Йон сигурно нещо имаше в предвид, за да даде такава забрана. Все още екипажите имаха свободно време, а след полунощ голяма част от тях отиваха да спят. След полунощ, Алекс, Ким, Аш и Палма оставаха дежурни, най- вече заради безопасността на двата кораба. В оставащото време четиримата се топлеха с чай и прогонваха дрямката си с разговори. Можеха да поспят чак след три часа през нощта. Това беше сериозно дежурство и те се стараеха да си починат добре, преди това. Алекс се излегна в койката си, за да си почине от всякакви мисли, добри или лоши. Междинната станция беше добро място за нощуване, но ако тук нямаше вражески обекти, щеше да е още по- добре.
*
На сутринта на другия ден Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията да видят какво има из нея. От входа на станцията попаднаха край централния корпус, където имаше чакални, хотел- ресторант и магазини. Нататък следваха жилищата на тукашните хора, а по- нататък огромните оранжерии на станцията. Както обикновено по междинните станции, тук се добиваха плодове, зеленчуци и месо в спретнати ферми. Алекс запали цигара и се поспря пред витрината на един магазин, за да погледа предлаганите стоки. Тук се продаваха филми, музика, книги и списания, както и сувенири и разнообразна техника. Четиримата влязоха да огледат просторните чакални на станцията. Тук беше пълно с хора, някои от тях търсеха работа или приключения, други бяха туристи, имаше и търговци. Хора с различно обществено положение и материално състояние, от бедняка търсещ комат хляб, чаша вода и топъл въздух, до богаташите, които си избираха нова совалка или кораб. Тук имаше и робовладелци, които купуваха или продаваха роби. Както из цялата Галактика, това се срещаше и тук.
Тъкмо се връщаха обратно към корабите си, след разходката из станцията, когато някъде из чакалние се чу стрелба. Това привлече тяхното внимание и те се затичаха, за да видят какво става там, приготвили автоматите си за стрелба.
(следва продължение)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар