ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 110, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 110, Valeri Kolev.

На мостика в совалката Honda бяха останали само Алекс и Ким дежурни, малко преди полунощ. Совалката беше в хамбара на кораба Crossfire, който се връщаше към планетата Orixon 20, на борда с 50 ранени при нападение над техния кораб от страна на херките.
*
В следобеда на другия ден двата кораба на Йон продължаваха полета си към Orixon 20. След като излязоха от свръхскоростен преход, до планетата им оставаха броени часове. Алекс, Ким, Крум и Бояна бяха на мостика на совалката Honda, където им се обясняваха задълженията по време на дежурство. Крум и Бояна бяха учени и лесно усвояваха необходимите знания от всекидневието на командосите из корабите на AFJ. Алекс пушеше цигара и пийваше кафе, докато проверяваше новите знания на двамата извънземни, а те се представяха добре. Ким в тези часове дебнеше за врагове около двата кораба, чрез радара, скенера, телескопите и радио- ефира. Из корабите течеше един обикновен делник, а пострадалите от злополучния кораб, нападнат от херките, се възстановяваха успешно.
Следобеда напредваше, когато Алекс проверяваше Крум и Бояна, във симулатора, за водене на кораба. Двамата новобранци възприемаха успешно новите познания, както ги обучаваше Алекс. След симулирането на виртуален полет с кораба, Алекс и Ким поведоха Крум и Бояна из кораба, за да им покажат основните възли из него. Двамата извънземни се справяха успешно с новите за тях познания.
Към края на следобеда двата кораба наближаваха планетата Orixon 20. Пострадалите извънземни щяха да бъдат оставени в болницата на базата на земляните тук. Там щяха да се погрижат добре за тях.
*
В началото на вечерта Crossfire се приземи в базата на земляните на Orixon 20, а половин час по- късно и кораба Ford. Алекс и неговите хора излязоха пред кораба, докато се преместваха пострадалите към болницата. Алекс запали цигара и каза на Ким:
-Колко ли време ще останем тук?
-Не знам какво ще измисли командир Йон…- каза Ким.
-Да се разходим нататък!- кимна Алекс, а останалите го последваха.
Надолу към реката беше интересно по залез слънце. Тук имаше много хора, както от базата, така и от близката колония на земляните. Алекс и неговия екип приближиха реката и се поспряха там, за да се порадват на това забележително местенце и на загадъчния час, точно в момента. Наблизо имаше скара- бира пункт, от където евтино можеше да се похапне риба и да се пийне бира или вино с лимонада. Екипа на Алекс се настаниха при пункта и се почерпиха и хапнаха, загледани в залязващото тукашно слънце.
-Ще трябва роботите да закърпят корпуса на няколко места, където ни уцелиха херките!- каза Аш.
-Имаме време, ще организираме ремонт.- каза Алекс.
-Снарядите на херките са малки, но нанасят големи поражения.- каза Аш.
-Няма да се изплашим от някакви снаряди!- каза Алекс.
-Ама и ние добре ги подредихме…- каза Аш- Потрошихме им корабите, и двата…
-И така ще бъде всеки път, когато ги видим пред себе си!- каза Алекс.
-Това е голям наш коз- херките нямат къде да ремонтират повредените си машини.- каза Браун.- Потрошим ли тяхна машина, те просто я изоставят.
Залезът на тукашното слънце беше уникална гледка и екипа на Алекс имаха късмета да му се полюбуват тази вечер, на халба бира и филета от риба. Неусетно се мръкна и на небето се появиха звезди. Времето не беше студено, а само леко хладно и приятно. Екипът на Алекс тръгна полека- лека обратно към кораба си, който беше останал на пет- шест километра нагоре по реката. Алекс запали цигара и кимна на Крум:
-Сега се наспете добре, че утре продължаваме с обучението!
-Разбира се, сър!- каза Крум.
-Освен, ако не искате да останете на пост, през нощта…- каза Алекс.
-Не е проблем за нас.- каза Крум- Ако ни поставите на пост, ще го пазим.
-Не.- каза Алекс.- По- добре да се наспите добре!
Пред двата кораба на Йон имаше караулни, които кимнаха на Алекс и хората му, когато те влизаха през единия вход. Из кораба течеше една нормална вечер. Екипажите имаха по три свободни часа, които прекарваха заедно по групички, на приказки и по питие. Екипът на Алекс се прибраха скоро в совалката Honda, която се намираше в хамбара на Crossfire. Алекс и Ким отново щяха да имат дежурство след полунощ, до три часа сутринта. От мостика на совалката, те щяха да помагат на дежурните по кораб. До полунощ, Алекс и Ким се заловиха да стегнат нещата си, раниците си, шлемовете и оръжията, както и всички джаджи по униформите си, както и да се подготвят за три часа работа в най- сънливото време…
Полунощ наближаваше, когато Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба. Времето беше леко хладно, а миризмата на този извънземен свят беше малко специфична и омагьосваща. Те запалиха по цигара, а срещу тях се виждаха светлинките от кораба Ford, а наляво и светлинките от базата. Добрите времена отново бяха застигнали земляните от двата кораба на Йон. Радостни емоции завладяваха командосите на Йон, предимно земляни.
-Мечтая си, да си имаме една къщичка на такова подобно местенце и повече да не скитаме из космоса!- каза изведнъж Ким.
-Имаме още осем години, задължителна служба, Ким!- каза Алекс.- И ако все още имаме мечти, ще можем да ги реализираме…
-Трудна е службата във AFJ, Алекс!- каза Ким.- Със какъв акъл сме подписвали договорите си?!
-Не се размеквай!- каза Алекс.- Водим война срещу могъщи сили, като пасарите и херките! Нямаме право да се размекваме!
Двамата потънаха в мълчина, още близо час, докато се радваха на среднощната гледка. Предстоеше им да застъпят нощното си дежурство от 24 ч. до 3 ч. тази нощ…

(следва продължение)