ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 116, Valeri Kolev.
Това беше по обедно време на другия ден. Алекс и Ким бяха търсили дълго из острова и като нищо не намериха поспаха на смени на някакво закътано място. Сутринта се върнаха малко назад с няколко километра, беше им се сторило, че там са видели някакви следи в пръстта. Островът беше с малки полянки и непристъпна джунгла в която трудно се напредваше. Алекс се спря по някое време и запали цигара. Ким остана със автомата в ръце, докато се оглеждаха и ослушваха. Струваше им се, че сега съвсем я бяха загазили, а това можеше да се окаже и вярно.
В началото на следобеда попаднаха на някаква пътека, спряха се в храсталаците и се замислиха. Явно тук имаше някого. Алекс си позволи да огледа от близо пътеката. Оказа се вярно- тук скоро беше минавано поне от десет извънземни, но дали местни хора или врагове на AFJ, все още нищо не се знаеше.
-Няма да излизаме на тази пътека!- каза Алекс- Ще чакаме! Говори тихо в микрофона!
-Добре.- каза Ким.
*
Наближаваше полунощ. Алекс и Ким бяха поспали на смени, наблизо до пътеката, която откриха, скрити в храсталака. Все още имаха храна и вода, а въздуха ставаше за дишане, не се налагаше използване на кислородните бутилки към шлемовете им, времето беше леко хладно и тихо. По някое време Алекс запали цигара и каза на Ким:
-Наспахме ли се достатъчно?
-Според мене- да, спахме достатъчно!- отвърна тя.
-Да пийнем по кафе и тръгваме по пътеката!- каза той.- Изчакахме достатъчно, никой не мина от тук… Смятам да останем на крака цялата нощ! Имаш ли достатъчно сили?
-Всичко е наред, Алекс!- каза тя.
Затоплиха набързо кафе от термосите си и в кратки мигове на юнашко веселие, се абстрахираха от ситуацията, в която се намираха, на чаша кафе и цигара. В няколко кратки моменти, спокойствието отлетя, заедно с кафето и цигарата.
-Да тръгваме, Ким!- каза Алекс.
Двамата крачеха по пътеката с включено нощно виждане на шлемовете си. Автоматите им бяха на зашеметяване, със специални патрони за калашников. Ослушваха се до границата на тишината и се оглеждаха на четири очи. Ким вървеше напред, а Алекс след нея, оглеждайки се на всеки десет метра, дали не дебне нещо от зад. След като повървяха близо час без нищо да се случи, те ускориха скоростта си. Бяха добре хапнали и поспали, млади, здрави и пълни с енергия. Не беше проблем за тях да вървят през цялата нощ. Нещо им говореше да продължават по тази пътека и те се доверяваха на интуицията си. Пътеката се изкачва известно време нагоре по склона към близкия хълм. На още половин час по- нататък, двамата се озоваха на възвишение, от където пътеката се спускаше надолу. Когато се изправиха на височината и погледнаха с биноклите надолу към низината, те онемяха от изненада. Долу ясно се открояваше дървена клетка, добре залостена, а в нея- Аш и Палма, все още по униформи, но добре завързани… Край клетката гореше силен огън, а двайсетина извънземни от неизвестен вид, печаха месо от дивеч и похапваха лакомо. Това не бяха тукашни извънземни, а по- скоро туристи, или престъпници. Разбира се, не само на Земята се случваха подобни неща…
*
Алекс и Ким дебнеха извънземните до късно в нощта, докато всички заспят. Тогава се спуснаха по хълма, свъвсем тихо и внимателно. Не беше проблем да освободят своите колеги и приятели Аш и Палма. Раниците им и оръжията се оказаха захвърлени в близките храсти, като непотребни вещи.
-Да бягаме!- каза Алекс тихо.- Читави и здрави сли сте момчета?
-Никакви проблеми!- каза Аш.- Не познаваме техния език, не са местни хора…
Четиримата се втурнаха нагоре по пътеката без излишен шум. Според преценката на Алекс имаха петнадесет километра път до джета. Трябваше да успеят да се скрият, ако някой тръгне след тях и до зори да са достигнали джета си… В голямото бързане и паника, умората на Аш и Палма си каза своето- все пак бяха стояли завързани прави и гладни от доста време…
*
Някъде в късна доба, загубени на тайнствен остров на далечна и непозната планета, четиримата бяха сериозно изморени от маратона, когато Алекс каза:
-Да излезем от пътеката за почивка!
-Добра идея!- каза Ким.
Пробиха си път сред непристъпната растителност и на безопасно място си сипаха по чаша кафе и запалиха по цигара. Чак сега Алекс попита:
-Какво се случи, Аш?
-Заловиха ни…- каза Аш.- Не бяхме достатъчно внимателни… Мислехме, че са местни жители, или ловци, излезли на лов…
-Какво научихте за тях?
-Нищо съществено.- каза Аш- Това са хората открили огън по совалката ни. Притежават подводница- космически кораб. В архивите на AFJ няма регистрирана подобна раса…
-Ясно!- каза Алекс.- Важното е, че сме живи и здрави! До първите зори трябва да достигнем нашия джет! Отдъхвайте си и тръгваме напред!
*
Четиримата успяха да стигнат до джета си, преди да настъпи утрото. В следващите десетина минути успяха да напуснат с джета острова и се отдалечиха надалеко от него. Новата опасност тук- неизвестната, враждебна раса, можеха да са просто туристи тук, или престъпници, но това бяха извънземните, които стреляха по совалката Honda. Вече в безопасност, поне временно, Алекс, Ким, Аш и Палма си раделиха дежурствата и се погрижиха за себе си.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар